— Не се тревожи, ще се върне.
Да, щеше. Но винаги щеше да има една част в дъщеря ѝ, която щеше да принадлежи на Хенри, част от нея, която никога нямаше да се върне.
14
Бийти се закле, че повече никога няма да позволява Луси да отсъства всеки месец по една седмица, но след две раздели все пак го направи. И двата пъти се бореше със сълзите си и сърцето ѝ подскачаше при връщането. Но установи, че не боли чак толкова много на третия път, че не си въобразява вече някакви ужасни сценарии, че не се опитва да си спомни лицето на Луси, сякаш това е последният път, в който се виждат.
Бийти никога не размени нещо повече от любезни изречения с Моли, но въпреки това отношението ѝ към нея стана по-топло. У нея имаше някаква мекота, доброта, която беше истинска. Все още понякога я бодваше ревност — че Луси може да започне да я обича, — но не беше възможно да таиш възмущение към Моли.
Всъщност, най-лошата част от споразумението беше, че Луси плачеше всеки път, когато Хенри я връщаше, питаше дали не може да остава малко по-дълго. След няколко часа се успокояваше и се залепваше за Бийти. Но никога не спираше да говори за Хенри, за стаята си в къщата в Хобарт, за играчките, които имаше там.
Настъпи септември, а с него и сезонът за стригане на овцете. „Дивото цвете“ преливаше от допълнителен персонал и допълнителна работа. Алис помоли Бийти да дойде и да остане през това време, за да спести разкарването на Михаил. Надницата ѝ за тези седмици щеше да бъде удвоена.
Бийти се изправи пред дилемата какво да прави с Луси. Не можеше да очаква Маргарет да се грижи за нея през цялото време, и тъй като Бийти щеше да спи на разгъващи се матраци на пода в спалнята на Алис, нямаше как да вземе момиченцето със себе си. Разрешението беше ясно: Луси щеше да отиде при Хенри. Хенри се възползва да удължи двете седмици на месец и Бийти нямаше какво да направи, освен да се съгласи.
Опитваше се да не мисли за раздялата до вечерта, преди да настъпи. Но през нощта не можа да спи, лежеше в леглото до Луси, протегнала ръка до гръбчето ѝ, за да чувства топлото ѝ, дишащо телце. Един месец без нея. Добре поне, че щеше да е заета с работа. Но не можа да се отърси от ужасното чувство за несправедливост: ако не се налагаше да работи, нямаше да трябва да дава Луси. Ако Хенри правеше правилните неща от началото… Но не, тя бе забравила, че е престанала да обича Хенри много преди това, и че независимо колко богат и морален е станал, тя си беше по-добре без него.
Беше напълно изтощена, когато на следващата сутрин Хенри дойде да вземе Луси. Не доведе Моли и Луси беше във възторг, че най-после ще седне на предната седалка. До такава степен във възторг, че забрави да каже довиждане на Бийти. Бийти изпрати с поглед колата, докато се скри зад ъгъла, след това влезе да си опакова багажа за престоя в „Дивото цвете“.
Маргарет я наблюдаваше от прага на таванската стая. Изглеждаше развълнувана тази сутрин, но Бийти не знаеше защо. Отношенията им отдавна бяха охладнели и Бийти гледаше да я избягва.
Накрая обаче не издържа:
— Какво има, Маргарет?
Маргарет скръсти ръце:
— Имаш ли намерение да оставаш тук?
— Да, както го обсъдихме. Ще ти изпратя наема. Ще си починеш малко от нас.
— Знаеш ли в какво се забъркваш?
— Предполагам, че ще има много готвене и пране. — Бийти вдигна поглед. — Защо?
Маргарет си пое дълбоко дъх, разширявайки ноздри, и каза:
— Всеки път, когато се връщаш от онова място, донасяш следи от грях в къщата ми.
— Не правя нищо лошо.
— Не е нужно да правиш. Въпросът е какво не правиш. Тези, които си затварят очите пред разврата на другите, са също толкова лоши в очите на Бог.
— Господ би искал да мога да плащам за благополучието на дъщеря си. Трябва да работя.
Маргарет отпусна глава и каза толкова тихо, че Бийти едва я чу:
— Не мисля, че трябва да се връщаш.
— Изхвърляш ли ме? — Тя беше едновременно облекчена и ужасена.
— Ако си затворя очите, значи не съм по-добра от теб.
— А е важно да си по-добра от мен, така ли? — Бийти вдигна кашона от леглото си и го остави на пода. — Добре тогава, ще събера останалия ни багаж и ще го взема със себе си. — Сърцето ѝ биеше бързо. Дали можеше да остане в „Дивото цвете“ след приключването на сезона? Щеше да има стая за нея и за Луси в къщата на стригачите, макар че щеше да е далеч от удобствата в къщата на Маргарет. Луси трябваше да стои по цял ден в кухнята с нея. А какво щеше да прави с детето през нощта, когато обслужваше сбирките на Рафаел? Може би Алис можеше да помогне… Трябваше да напише на Хенри да доведе Луси в чифлика, когато я връща обратно. Какво щеше да си помисли Хенри за ситуацията?