— Ти играеш карти.
— Моля?
Михаил бръкна в джоба на износеното си сако и извади тесте карти.
— О! — каза тя. — Не… никога не съм играла. — Макар че беше наблюдавала стотици игри.
— Лесно е — каза той. — Нощта е много дълга и тиха. Ти играеш карти с мен. Аз ще те науча.
Тя се дръпна назад и му направи път да влезе. Седнаха на обърнатите наопаки щайги и играха на шкафа за книги.
Той търпеливо я запознаваше с правилата и двамата залагаха на кибритени клечки. Следобедът премина в нощ и Бийти беше благодарна за компанията му, за обикновената човешка топлина, когато бъдещето изглеждаше толкова студено.
* * *
Следващата вечер, докато кърпеше един от комбинезоните си на трепкащата светлина на свещта, чу отново почукване. Стана и отвори, очаквайки да види Михаил и тестето с карти. Но не беше Михаил. Беше Рафаел. И беше пиян.
— Бийти! — възкликна той и разтвори ръце да я прегърне. Тя се дръпна и той се препъна, изправи се сам и се вмъкна в стаята. — Толкова се радвам, че реши да останеш при нас.
Искаше ѝ се да му каже, че не е имала друг избор и че в един идеален свят би държала дъщеря си на милион километри от него, но вместо това стисна зъби и произнесе:
— Много съм ви признателна, господин Бланчард.
Той седна на одеялото ѝ, изгубвайки равновесие за миг. Потупа мястото до себе си, но Бийти се отдръпна, блъсвайки гърба си в стената до прозореца. Никога преди не го беше виждала близо до къщата на стригачите и се надяваше, че след това посещение той няма да се върне отново. Добре поне, че Михаил бе отсреща в коридора, ако ѝ потрябваше помощ да го прогони.
— Кога ще започнеш да ме наричаш Рафаел? — попита той, цупейки се като дете.
Алис ѝ беше казала, че подлагал целия персонал — както жени, така и мъже — на този тест. В мига, в който те изоставеха официалното „господин Бланчард“ или „сър“, той ги уволняваше.
— Не е подходящо, сър — каза тя.
Той се огледа.
— Тук е много голо.
Тя се надяваше, че няма да познае библиотечния шкаф.
— Ще си взема някои мебели тази седмица.
— Ако спиш с мен, ще ти обзаведа стая.
Кожата на Бийти настръхна.
— Не, благодаря, сър.
Той легна на възглавницата ѝ и въздъхна.
— Голям си инат. Решен съм да те имам, преди да си отида.
— Заминавате ли някъде?
— Може да се наложи. Баща ми ми е бесен. — За момент той изглеждаше толкова уязвим, като малко момче, че Бийти почти го съжали. — Баща ти някога ядосвал ли ти се е, Бийти?
— Баща ми е мъртъв, сър. — Тя внезапно осъзна, че той говореше за бизнеса, как го е загробил — това, което Михаил ѝ беше казал. Това означаваше ли също, че скоро няма да има работа? Както и къде да живее? Наоколо не се намираше работа; какво щеше да прави, ако изгубеше тази?
— Защо ви е ядосан баща ви?
Сега лицето му отново беше жестоко и твърдо, и мъждивата светлина хвърляше тъмни сенки по челото му.
— Защото е капризен, стар негодник. Защото е направен от лед и камък. Защото купи това място заради мен, да ме държи далеч от беди, а аз намерих още повече беди. Освен това не ми пукаше много за бизнеса и изгубих купища пари. Овце! Кой ще тръгне да се интересува от овце? Аз не се интересувах. И още не се интересувам. И всичко сочи, че настригът този сезон е разочароващ.
Стомахът на Бийти се сви от неговата липса на благодарност. Беше богат, докато толкова много други хора бяха бедни, собственик на бизнес, на голяма и красива къща. И щеше да остави всичко това да се срине, заради пиене и хазарт. Толкова хора биха дали живота си за шанс като този, който той захвърляше. Тя би дала живота си за такъв шанс.
— Какво ще се случи с всички нас, когато заминете?
Той затвори очи и в продължение на няколко ужасни мига Бийти се питаше дали не е заспал. Как щеше да го изхвърли от стаята си? Но тогава той отвори красивите си сини очи и се изправи седнал.
— Бийти Блексланд, ще направя всичко, за да ми дадеш шанс.
— Не отговорихте на въпроса ми. Какво ще стане с всички нас? С Алис и Михаил, с Тери и мен?
Той сви рамене.
— Има и други ферми. Ще си намерите работа.
— Един на всеки четирима души е безработен — каза Бийти. — Почти невъзможно е жена да си намери работа.
Той се изправи несигурно и отиде до нея. Хвана ръката ѝ и тя не можа да се измъкне. Пръстите му бяха ледени.
— Ще ти дам допълнително пари, преди да замина — засмя се той, придръпвайки ръката ѝ към дюкяна си.
— Михаил! — извика тя.
Рафаел я пусна и се дръпна, присвивайки очи.
— Като нищо ще те уволня, и ще е истинско чудо, ако си намериш работа до края на годината. — Той се обърна и излезе, сблъсквайки се с Михаил на прага.