— Всичко е наред, Михаил — каза той на огромния мъж, — честта ѝ е неопетнена. — След което се отдалечи с тътрене на краката.
Михаил го изчака да се скрие от поглед, след което я попита дали е добре.
— Да, благодаря.
— Може би трябва да си сложиш резе на вратата.
— Михаил, той каза, че може би скоро ще се наложи да се прибере вкъщи, че бизнесът е фалирал.
Михаил кимна.
— Чух го в колата да говори с господин Сампсън. Щял да знае в началото на ноември.
Два месеца. Дали трябваше да започне да си търси работа? Да се премести в Хобарт с надеждата, че ще намери някакво препитание? Или да си стои тук и да се надява на най-доброто? Поне заплащането тук беше добро и редовно. По-добро, отколкото милостинята на опашките за безработни.
Михаил кимна.
— Виждам какво мислиш, аз си мисля същото. Тери говори за напускане. Скоро Рафаел ще остане без мениджър на фермата. Алис също си търси друго място. Аз ще направя същото. Не е чак толкова лошо. Разполагаме с доста време. Пък и може да не се случи. Може би чак другата година.
Михаил, Алис и Тери обаче нямаха малки деца, за които да се грижат. Можеха лесно да се местят от една работа на друга. А Луси се нуждаеше от стабилност.
— Надявам се да си прав, Михаил — каза тя. — Само още една година.
Той потупа джоба си.
— Малко карти?
Тя се усмихна и кимна.
— Хайде. Имам намерение да те бия поне веднъж тази вечер.
* * *
Бийти изпита облекчение, когато видя, че първоначалното презрение на Луси към новия ѝ дом бързо се замени от въодушевление. Имаше кучета и коне, зайци и кенгура, километри заграден двор и голяма, отекваща кухня, където да седи и да рисува с новия си комплект моливи, които Хенри ѝ беше купил. Килимът и леглото пристигнаха първата седмица и тя се върна към живота с майка си.
Луси в началото се плашеше от Михаил, но скоро свикна с него. Той идваше при тях всяка вечер и Луси заспиваше в леглото, докато той и Бийти играеха покер срещу кибритени клечки. Бийти установи, че има нюх за играта: годините, през които бе гледала мъжете да играят ѝ помагаха, позволявайки ѝ да съди за ръката на противника по едва доловимите му физически реакции. Скоро тя биеше убедително Михаил на всяка игра и той започна да я нарича Царицата на кибритените клечки, а Луси мрънкаше, че името на майка ѝ не е „царица“, а Бийти, и че той трябвало да го разбере.
Два дни преди Хенри да дойде да вземе Луси за следващото ѝ посещение, Алис отиде при Бийти в пералното помещение. Луси седеше на една обърната щайга от плодове и обличаше куклата си в рокличка, която сама ѝ беше ушила. Бийти гладеше ризите на Рафаел.
— Бийти, търсят те на телефона — каза Алис.
Бийти спря и избърса ръце в престилката си.
— На телефона? Знаеш ли кой е?
— Моли Макконъл.
Луси вдигна поглед и засия:
— Мама Моли! Може ли да говоря с нея по телефона?
Мама Моли! Сърцето на Бийти се сви.
Алис поклати глава.
— Тя иска да говори с майка ти, скъпа. Не с теб.
Луси се нацупи. Бийти я погали по косицата.
— Ще ѝ кажа, че я поздравяваш. — Тя последва Алис по дългия коридор, където върху лакирана масичка стоеше телефонът. Вдигна го и произнесе:
— Ало? — Опита се да не звучи нервно.
— Бийти, Моли е. — Гласът ѝ беше далечен и слаб.
Бийти нави кабела около пръстите си, облягайки се на стената. Утринната светлина през транспарантите падаше на пъстри шарки по пода. Къщата беше мрачна и тиха.
— С какво мога да ти помогна? — попита тя.
— Надявам се да нямаш нищо против, че се обаждам, но трябва да обсъдя нещо с теб, докато Хенри го няма.
— О?
— Отнася се за Луси.
Мама Моли. Откога Луси я наричаше така?
— Бийти, знам, че обичаш момиченцето си, знам, че правиш най-доброто, за да я обезпечиш, но… честно казано, когато я оставихме последния път, бях ужасена. Гола стая, дори без легло…
— Сега имаме легло. И килими. Луси обича фермата.
— Въпреки това, тя е почти на пет. Следващата година ще се нуждае от училище. Тук в Хобарт има много училища. Тук е църквата ѝ. — Гласът на Моли стана настоятелен. — И истинска къща със стая и нейно собствено легло, играчки, книги и всичко, от което може да има нужда.
Бийти знаеше накъде бие разговорът.
— Разбирам. Значи мислите, че е по-добре с вас? С мама Моли вместо с мама Бийти?
Моли замълча.
— Аз съм нейна майка — каза Бийти.
— Хенри ѝ е баща. Той има същите права над нея като теб. — Моли се успокои. — Бийти, не искам да споря с теб. Но сигурно и сама виждаш, че е разумно. Ако сменим уговорката и тя прекарва една седмица в месеца с теб, тогава пак ще има възможност да тича на воля из фермата от време на време.