* * *
Беше късно. Рафаел и адвокатът му, Лео Сампсън, вече се бяха навечеряли. Оставаше само Бийти да им занесе брендито. Тя застана в коридора, неспособна да отвори вратата и да влезе. Нервите ѝ бяха опънати. Толкова ѝ се искаше да отвори брендито и да отпие една голяма глътка за кураж.
Направи го, Бийти, направи го. Не би могло да има по-подходящ момент. Тя имаше нужда Лео да е там, защото само след месец Рафаел можеше да е заминал. Пристъпи напред, натисна бравата и отвори.
Този път не се сви, надявайки се да остане незабелязана. Тръгна към масата за хранене, сложи върху нея подноса с питиета и застана, много изправена, чакайки да я забележат.
— Бийти? — Очите на Рафаел минаха по нея, както винаги. — Досаждаш ни. В момента разговаряме.
Лео Сампсън ѝ се усмихна слабо, смутен от поведението на Рафаел.
— Да няма нещо нередно? — попита той.
— Може ли да седна при вас за момент? — попита тя Рафаел.
Той вдигна вежди и махна апатично с ръка.
— Щом се налага. Налей и за себе си една чаша.
Бийти седна. Наля питиета за всички, остави обратно бутилката, насилвайки се да се отпусне. Не можеше да му позволи да види колко е нервна.
— Казвай сега за какво е всичко това — подкани я Рафаел.
— Искаш ли да изляза? — погледна я Лео.
— Не, не, господин Сампсън. Много искам да сте тук. — Тя му се усмихна, след това върна вниманието си към Рафаел. — Господин Бланчард, преди няколко седмици, когато дойдохте да ме видите в къщата на стригачите, казахте, че бихте направили всичко за шанса да спите с мен.
Веждите на Лео се изстреляха нагоре.
— Вразуми се — каза той, но Бийти не беше сигурна дали предложението е за нея, или за Рафаел.
— Решила си най-после да приемеш? — Рафаел се разсмя, навеждайки се напред. — Заради обещанието за новата мебелировка?
— Не искам нова мебелировка. Искам само да ви дам шанс да спите с мен. Ако вие ми дадете шанса да получа нещо, което наистина искам.
Рафаел се намръщи и облиза долната си устна. В камината шумно пропука цепеница и се разпадна на прах.
Лео се намеси, лицето му беше зачервено от смущение и гняв:
— Не мисля, че е разумно работодател и подчинена да обсъждат подобни неща. Това е неописуемо, това е…
— Господин Бланчард повдигна тази тема многократно — каза Бийти. — Аз само се опитвам да я разреша веднъж завинаги.
— Какво искаш? — избъбри Рафаел внезапно. — Няма значение какво е.
— Тази къща. Както и добитъка, и земята.
— Ти си луда. Нямам намерение да давам…
— Не като подарък. Ще се обзаложим. За тялото ми.
Сега той се засмя: жесток, весел смях. И Бийти знаеше, че вече е спечелила първия рунд. Той щеше да каже „да“.
— О, скъпа, колко си сладка само! Да не говориш за покер?
Бийти кимна.
— Залагаш една нощ удоволствие с мен, ако аз заложа къщата? Мили боже, представяш ли си, ако загубя? Баща ми ще припадне и ще умре. С малко късмет. — Той се преви надве от смях. — Прекрасно.
— Е? Ще го направите ли?
— Разбира се, че ще го направя.
Бийти се обърна към Лео:
— Ще свидетелствате ли и ще осъществите ли прехвърлянето на собствеността, ако спечеля?
Лео мълчеше в напрегнатата тишина.
— Ще го направите ли?
— Ще направя каквото ме инструктира клиентът ми — каза той рязко.
— Ето, инструктирам те да извадиш каквито документи са необходими, за да се увери Бийти, че приемам облога сериозно. — Той я изгледа. — Макар да се съмнявам, че ще си в състояние да свидетелстваш как Бийти изпълнява своето обещание. Ще трябва да я накараш да обещае, че няма да се отметне.
Бийти потисна една тръпка.
— Няма да се отметна.
— Нека бъда ясен — каза той. — Трябва да направиш всичко, което поискам.
Тя кимна и той запляска с ръце като ликуващо дете.
— Нека помисля, нека помисля. Как да го направим? Най-добре да са три игри? Знам, ще играем за копчета, това е всичко, което можеш да си позволиш, нали Бийти? Да вземеш малко копчета от пералнята? След три игри който има повече копчета, печели.
— Щом така искате да играем.
— Момиче, ти изобщо някога играла ли си покер?
Тя поклати глава:
— Не — излъга тя, — макар че съм гледала много игри.
Той се смя, докато се разкашля, накрая се успокои.
— Тогава една седмица от тази вечер. Лео, подготви документите през това време. Искам да си тук за играта. Ще свършим бързо и си добре дошъл да останеш за вечерята след това. — Той насочи вниманието си към Бийти. — В такъв случай си свободна. Дръж се порядъчно заради мен. И благодаря, че ми осигуряваш такова развлечение.