— Не, аз… — Тя понечи да стане от стола, но Рафаел се изправи на крака.
— Аз ще ги донеса. Страхувам се, че ще избягаш, ако те оставя да отидеш сега. Изглеждаш сякаш ти се повръща от страх. — Той излезе бързо от стаята, оставяйки Бийти сама с Лео Сампсън и собствения ѝ оглушителен пулс.
— Бийти — подзе тихо Лео, когато се увери, че Рафаел не се вижда, — донесъл съм договорите, той вече ги подписа. Късам ги, ако той спечели, но ако ти спечелиш, къщата е твоя. Напълно законно.
Бийти се опита да се концентрира върху това, което ѝ казваше.
— Разбирам.
— Той подписа само за къщата, земята и добитъка. Ще вземе цялата мебелировка, колата, всичко. — Адвокатът направи гримаса. — Бийти, ако спечелиш, може би ще е по-добре да продадеш цялото място и да използваш парите по-умно. Купи си една малка къща в града.
И остани без работа, с която да си плащаш храната.
— Добра ли е фермата?
— Това е лош бизнес, но само защото е управляван по този начин. Потенциалът на земята е голям. Можеш да отглеждаш седем-осем хиляди овце върху нея. Ако я управляваш добре, това може да те направи богата.
Бийти кимна. Щеше да отнеме известно време, преди да може да убеди Хенри да ѝ върне Луси. Чакаше я усилена работа.
— Ако спечеля, ще я запазя. — Отвън се чуха стъпките на Рафаел.
— Пожелавам ти късмет, скъпа — каза Лео. — А ако нещата не станат по начина, по който се надяваш, ти пожелавам кураж.
В очите ѝ избиха сълзи. Поеми си въздух. Вземи се в ръце. Сега щеше да разбере от кой тип жени е.
Светът забави ход. Рафаел изсипа копчетата на масата с дрънчене и ги раздели по равно между себе си и Бийти. Различни форми и размери. Тя избра едно червено, с форма на панделка, от една от Лусините роклички. Побутна напред три копчета, същото направи и Рафаел.
След това той раздаде първата ръка карти. Тя ги взе и затвори очи, преди да ги погледне. Каза си да се престори, че е в стаята си с Михаил и играе, колкото да мине нощта. Отвори очите си.
Две дами, четворка, шестица и двойка.
Рафаел, с шлифована увереност, хвърли една от картите си и взе друга. Избута още едно копче към купчината. Облегна се назад в стола си и я погледна.
Имаше някаква четворка. Обикновена ли беше? Или някаква друга? Или се надяваше на фул?
Тя остави безполезните си карти и взе още три: също толкова безполезни. Реши, че няма да рискува да изгуби прекалено много твърде рано и да изпълни облога му.
Имаше две дами. Той имаше четири попа.
Беше изгубила първата ръка и сега той имаше осем копчета повече от нея.
Рафаел се засмя, когато събра копчетата си. Бледите му очи не се откъсваха от лицето ѝ. Тя се опита да скрие разочарованието си, но знаеше, че е изписано върху нея. За първи път си позволи да си го представи как прави любов с нея. Студените му пръсти, влажните устни, мекия му корем…
— Още една ръка, Бийти? — каза той весело.
Тя кимна и преглътна, за да навлажни гърлото си. Каква глупачка е била само.
— Още една ръка. — Избра три копчета, преценявайки, че това е единственият начин да изравни нещата.
Рафаел раздаде картите. Тя ги грабна бързо, искаше ѝ се всичко вече да е приключило. Този път имаше две аса, две четворки и шестица. Сърцето ѝ се качи в гърлото. Ако играеше с Михаил, щеше да е лесно. Да хвърли шестицата, с надеждата за друга четворка или асо. Висок залог.
Но ето че се получи. Четворка. Имаше фул. Стегна се и побутна други седем копчета напред.
Той я видя и вдигна с още седем копчета. Нервите ѝ се сринаха.
Тя посрещна облога му и му показа картите си. Той ги видя, изръмжа и свали ръката си.
Заля я облекчение. Загреба копчетата към себе си. Сега беше напред с двайсет и шест копчета.
Сега всичко зависеше от последната игра.
Никога през живота си не се беше чувствала по-нервна. Стомахът я свиваше и кръвта сякаш дращеше по вените ѝ. Проблясък на надежда: че може не само да избегне докосването на Рафаел, но и да спечели къщата. Главата ѝ сякаш беше пълна със светлина и трябваше да си напомни да се фокусира.
Очите на Рафаел се бяха залепили върху нея отново, гневни и в същото време изпълнени с желание. Той избута напред три копчета. Тя отдели три от своите. Картите паднаха пред нея. Взе ги.
Беше кошмарна ръка. Две двойки, четворка, петица пики и поп. Нямаше идея какво трябва да прави. Рафаел бързо вдигна залога с още десет копчета, отказа се от две карти и взе други на тяхно място. Дали имаше три от една боя? Ако беше така, беше свършена. Бийти се поколеба, несигурна какво да прави. После бързо прие облога му и реши да изиграе пиките с надеждата за още един или още два попа.