— Обикновено не работя в четвъртък следобед — каза той. — Извадихте късмет, че ме заварвате.
Тя подсуши косата си. Стаята миришеше силно на лимонов лак и крем.
— Влезте. — Той я въведе в стая за прегледи с тясно бяло легло под бяла лампа, закачена на верига. После седна зад бюрото си, но тя не се чувстваше удобно, затова застана пред него като виновна ученичка.
— Хайде, девойче, кажете, каква ви е болката?
— Бременна съм и… — Бузите ѝ пламнаха въпреки че тялото ѝ трепереше от студ. — Мисля, че ще загубя бебето. Имах ужасна болка и…
Той не се намръщи, нито показа някакви признаци на неодобрение. Вместо това се изправи и ѝ помогна да седне на леглото.
— Да видим тогава — каза той, вдигна мократа рокля над корема ѝ и прокара ръце по него. Тя гледаше лицето му, задържайки въздуха в дробовете си. Порите на носа му бяха големи, сивите му бакенбарди се издигаха нагоре по страните му.
— Ще разрешите ли? Ще трябва да махнем роклята ви.
Тя кимна, затваряйки очи. Студените му ръце се озоваха върху кожата ѝ, навивайки надолу колана за жартиери, притискаха, опипваха. Слязоха още по-надолу, до местата, които само Хенри бе докосвал. Но сега беше различно. Не възбудено и нетърпеливо. Хладно и клинично.
— Изобщо не кървите. Имало ли е някаква кръв?
— Не — успя да каже тя.
— На колко години сте?
— Двайсет и една — побърза да излъже.
— Болката… прилича ли на спазмите по време на месечното кръвотечение?
Бийти се сгърчи от неудобство, че трябва да обсъжда такива работи с мъж.
— Не, много по-ниско долу е, отляво. Всъщност… — В срама си и страха си не беше забелязала. — Мисля, че отново минава.
Той се зае с дрехите ѝ и в следващия момент тя осъзна, че е облечена. Отвори очи и седна. Д-р Маккензи се върна на стола си, но тя остана на леглото.
— По време на този стадий на бременността често се случват болки като тези, които описвате. Тялото се подготвя за раждане. Връзките в утробата ви се разтягат. Млада сте, затова ви боли малко повече. Съвсем скоро самата вие сте спрели да растете.
Раждане? Дори не беше мислила за това. Главата ѝ се замая.
— Така че не бива да се тревожите. Бебето е в отлично състояние и няма страшно за него.
Неизбежността на ситуацията ѝ я накара да се почувства така, сякаш върху стомаха ѝ са пуснали камък.
— Не! — Изрече го, преди да успее да се възпре. Сълзите бликнаха отново, но ги преглътна.
Веждите на д-р Маккензи отскочиха нагоре.
— О, разбирам.
— Благодаря ви — каза тя, преструвайки се, че всичко е наред, докато слизаше от леглото. — Не трябваше да отнемам от времето ви… — Но хлиповете я разтърсиха отново и той я настани в един стол до бюрото си и ѝ подаде кърпичката си.
— Не сте омъжена, нали?
— Не — отвърна тя.
— Бащата знае ли?
Тя си помисли за Хенри, за това, че докторът го знае от съвсем малък.
— Още не.
— Трябва да му кажете. — Гласът му омекна. — Има бебе, мила. Той или тя е там от около три месеца. Шансът да пометнете е съвсем малък. Разбирате ли какво ви казвам? Вече няма начин. Трябва да му кажете.
Тя натисна пръсти в обувките си.
— Женен е — успя да произнесе.
Докторът стисна устни и върху челото му се врязаха две дълбоки бръчки.
— Ясно.
— Пак ли трябва да му кажа?
— Миличка, не виждам да имате друга опция.
* * *
Навън облаците се бяха вдигнали и дъждът бе намалял. Бийти се върна до „Камил“, готова да се извини на Антония, да се оправдае и да се заеме с работата си. Не беше време да се клинчи. Всички говореха за „Кризата“; дори големите корабни компании бяха предпазливи в наемането на хора. Бийти знаеше, че щеше да се наложи да се моли. Така че звънна на вратата и отиде до прозореца, за да надникне вътре. Антония изскочи от пробните. Когато видя Бийти, лицето ѝ се смръщи.
— Какво има?
— Исках да кажа, че съжалявам, аз…
— Приличаш на удавена котка. Не искам такива като теб в магазина си, Бийти Блексланд. Трябва да си пазя репутацията.
— Ще се прибера вкъщи и ще се преоблека, после ще се върна — каза Бийти, като ясно съзнаваше, че звучи безнадеждно, неистово.
— Да се преоблечеш? Можеш да промениш дрехите си, но не и това, което си. Лейди Мириам ми посочи това, което е било под носа ми. Бременна си. А дори не си женена. Носят се слухове, че си имаш работа с Хенри Макконъл. Негово ли е бебето, а? Той си има жена, да знаеш.