— Защото ти ще похарчиш парите преди следващото стригане и ще ме уволниш. Трябва да се възползвам от възможността, докато я има.
Не можеше да го обвинява. Беше останал заради нея преди, но сега не можеше да го принуждава. Знаеше собствената си несигурност и щеше да направи всичко, за да отдалечи краха. Но оставката му беше последната капка, която преля чашата. Без управител фермата не можеше да функционира. Без пари тя не можеше да привлече друг управител. Беше време да се откаже от тази глупава мечта. Беше време да продаде „Дивото цвете“ и да си купи малка къща в Хобарт, за да е близо до Луси, и да си потърси някъде работа. Да се установи някъде за един скромен живот, вместо да мечтае да стане богата и влиятелна.
Тя занесе двете чинии до масата и слезе долу да извика Михаил. Той беше коленичил, оправяше телта над зеленчуковата леха. Беше се схванал, когато се изправи; Нямаше петдесет, но от цял живот черна работа се беше износил. Щеше да му е трудно да си намери друго препитание. Бийти преглътна вината. Кажи му бързо, да свършва веднъж завинаги.
— Идвам — извика той. — Само още една минута.
Бийти отиде в кухнята да го чака. Месото в чинията ѝ изстиваше. Най-накрая той дойде и седна срещу нея.
— Опосумите са станали много хитри. Намират начин да влязат в зеленчуковата градина — каза той и си взе вилицата.
— Михаил, имам лоши новини.
Той вдигна вежди.
— Така ли? Какво има?
— Тери напусна.
— А-а. — Той започна да яде. — Фаркър го е взел.
— Знаел си, че е предложил работа на Тери?
— Тери го спомена миналата седмица. Фаркър е силно заинтересован да те види да фалираш, сигурен съм.
Бийти се замисли. Джими Фаркър винаги беше много мил с нея, но тя не се съмняваше в думите на Михаил. Когато беше придобила „Дивото цвете“, си бе създала много врагове. Не че Рафаел бе особено обичан; а идеята, че една бедна слугиня — жена — сега може да притежава голямо имение. Подробностите по прехвърлянето бяха тайна и плъзнаха какви ли не слухове, само не и ласкателни. Бийти беше измислила сложна история за наследство, но до този момент не беше виждала никого от града, за да я разкаже. А вече като че ли нямаше значение.
— Не мисля, че мога да продължа, Михаил — въздъхна тя. Всички ми казват да продавам: Фаркър, Лео, Тери… Може би са прави. Съжалявам. Знам, че това ще те остави без покрив.
Известно време той се храни мълчаливо. След това остави ножа и вилицата си и се замисли над думите ѝ на слабата вечерна светлина в кухнята. Електричеството бе лукс, който тя не можеше да си позволи.
— Предаваш ли се?
Тя се усмихна стегнато.
— Да, Михаил. Предавам се.
— Мисля, че не би трябвало.
— Не виждам друг начин.
— Наемаш добър управител и продължаваш. Ти си шефът. След това никога няма повече да работиш за друг. Това е добре, нали?
— Не мога да си позволя друг управител. Ще изхарча парите преди следващия сезон за стригане.
— Продай още малко земя. Фаркър ще я купи.
— Но откъде да знам дали мога да вярвам на новия управител на фермата? Не искам да продавам друго парче земя, поемайки такъв риск. Тери познава добре фермата.
Михаил изду долната си устна, докато мислеше, придобивайки нелеп вид, като капризно дете. Бийти почти се засмя. След това той произнесе:
— Чарли Харис.
Отне ѝ няколко секунди, докато си спомни, след това събитията от деня, в който бе напуснала Хенри, я връхлетяха. Чарли бе спасил живота на Луси.
Михаил продължи:
— Никой не познава „Дивото цвете“ както Чарли. Той е много умен човек. Знае кое е добро за бизнеса. Господин Бланчард не го обичаше, защото беше прекалено умен. Ти ще го харесаш.
— Как мога да го открия?
— Замина за Блай.
— Това беше преди години.
— Може още да е там. Напиши писмо. Пощальонът ще го намери, ако още е в града.
Бийти се изкушаваше. Идеята да има блестящ мениджър, който да управлява фермата, човек, който да я накара да заработи, беше толкова примамлива. Ако продадеше имота, щеше да е богата за кратко. Но ако направеше фермата процъфтяваща, щеше да се подсигури за цял живот.
— Хубаво — кимна тя. — Ще му пиша. Но ако не се обади до две седмици, ще се наложи да помоля Лео да намери купувач.
Михаил кимна и се върна към храненето. Ако се притесняваше за бъдещето, то го криеше много добре.
* * *
Измина една седмица. Нищо. И ето че една сутрин Лео Сампсън телефонира точно в момента, когато Бийти слагаше чисти чаршафи, приготвяйки се за първото идване на Луси. Беше отложила идването на дъщеря си, докато нещата във фермата не се оправят. Сега осъзна, че това може никога да не стане.