— В града се носят слухове, че ще продаваш фермата — каза Лео.
Бийти стисна телефона между ухото и рамото си, и забоде косата си. Беше пораснала и непрекъснато се измъкваше от фуркетите.
— Обмислям го — отвърна тя предпазливо. — Защо?
— Имам оферта.
Сърцето на Бийти ускори ритъм.
— Имаш? От кого?
— Не иска името му да се разгласява.
— Джими Фаркър е, нали?
— Не искаш ли да разбереш колко дава?
— Казвай.
Лео прочете числото. Бяха много пари, но далеч от действителната стойност на имота.
— Това е обида — каза тя. — Трябва да е Фаркър.
Лео замълча.
— Издевателства над мен, когато знае, че моментът е тежък. Открадна ми управителя на фермата.
— Смятам, че трябва да приемеш — каза Лео. — Би трябвало да си подсигуриш бъдещето.
— Но така бих продала бъдещето си — каза Бийти. — И това на дъщеря си.
— Това е повече, отколкото можеше да си представиш само преди година, Бийти.
— Но си представях повече след това — каза тя и въздъхна. — Ще го обмисля. Не съм глупава.
Тъкмо когато остави телефона, на входната врата се почука. Никой досега не бе идвал и тя тръгна към нея, изпълнена с любопитство. С трепет.
Отвън стоеше висок, чернокож мъж с бяла, закопчана до горе риза, и тъмни панталони. Под шапката косата му бе пораснала и се спускаше на къдрици почти до раменете. Отне ѝ минута, докато разпознае в него Чарли Харис.
Тя не се сдържа и се усмихна.
— Вие дойдохте.
Той отвърна на усмивката ѝ и свали шапката си.
— Получих писмото ви, госпожо. Може ли да вляза и да поговорим във връзка с това?
Две кучета, черно и бяло, стояха от двете му страни, но се отдръпнаха назад почтително, когато тя отвори вратата по-широко.
Знаеше, че другите жени в града щяха да бъдат по-предпазливи: да приема вътре абориген, когато е сама. Но това бе мъжът, който бе рискувал собствената си сигурност, за да измъкне дъщеря ѝ от яростния потоп.
Освен това тя вече знаеше, че е по-различна от другите жени в града.
Бийти въведе Чарли в кухнята и сложи чайника на печката. Той изнесе купичка с вода отвън на кучетата, след това се върна и намести високото си жилаво тяло на стола. У него имаше една лека апатичност.
— Надявам се, че не съм ви създала някакви неприятности — каза Бийти, докато изсипваше чаените листенца в чайника, възпирайки се да прецени дължината на краката му с поглед.
— Съвсем не. Обичам „Дивото цвете“. Копнеех да се върна. Нямаше да бия целия този път от Блай дотук, ако не беше така.
— Трябва да обясня някои неща.
— Сигурно. Последният път, когато ви видях, нямахте нищо, освен един прогизнал кашон и едно червенокосо момиченце. Сега имате повече от прогизнал кашон.
— Рафаел Бланчард доведе до разруха този бизнес. Наложи се да продава, а един мой чичо в Шотландия почина и ми остави малко наследство. — Ето, не беше чак толкова трудно да излъже.
— Разбирам. А малкото червенокосо момиченце?
— В момента е при баща си. Ще дойде на посещение в края на седмицата.
Тя направи чая, сложи подноса на масата и загледа как Чарли слага три лъжици захар в чашата си. Той сръбна като човек, умиращ от жажда, след това изглежда си даде сметка за маниерите си, и като се облегна назад, отпи учтиво.
— Трябва да бъда честна с вас, господин Харис. Нямам повече пари. Продадох триста акра, за да платя дълговете, и останалото привършва бързо. На ръба съм да продам целия имот. Ако се съгласите да дойдете и да работите за мен, ще продам достатъчно, за да ви плащам надницата и да издържа още известно време.
— Не продавайте нищо — каза той и поклати глава. — Това е хубава земя, мис. Не трябва да я продавате на никого.
— Наричайте ме Бийти — рече тя. — Само че се боя, че нямам достатъчно пари, за да ви плащам до следващото стригане.
— Как плащате на Михаил?
— Не му плащам. Ядем, каквото сме отгледали.
Той сви рамене.
— Мога да правя същото.
— Не е правилно, господин Харис.
— Наричайте ме Чарли. — Той се усмихна и тя забеляза дълбока трапчинка в тъмната кожа на лявата му буза. Това го правеше да изглежда като момче.
Тя не се сдържа и се усмихна.
— Не е правилно, Чарли — да наемаш някого и да му казваш, че няма да му плащаш.
Той се наведе напред и остави чашата си, явно търсейки думите.
— Гледах Рафаел Бланчард как смачква този бизнес — каза той. — Беше голям глупак. Вие можете да отглеждате много овце тук. Не трябва да продавате нищо. Трябва да отидете в банката и да изтеглите заем, за да купите още най-малко две хиляди овце. Тази ферма ще поеме лесно седем хиляди. Можете да правите стотици бали вълна годишно. Тогава вече ще мислим какво ще ми плащате.