Бийти погледна редиците числа, усети познатото бодване на гняв в сърцето.
Чарли се наведе, подпря ръце на бюрото и облегна брадичката си на тях.
— Госпожо? — произнесе той тихо. — Страхувате ли се? — Усмихна се широко — имаше такава заразителна усмивка.
Бийти се засмя.
— Не се страхувам. Притеснявам се.
— Всички се притесняват първия път. Но Аби е много спокойна. Ще се държи мило с вас. — Той стана и посочи полата ѝ. — Имате ли нещо друго да облечете? Преоблечете се, ще се срещнем долу в конюшните.
Той тръгна. Бийти затвори счетоводната книга и го изпрати с поглед, докато се отдалечаваше. Имаше такава естествена грация, такова спокойствие в тялото му. Бийти знаеше, че ще е непохватна и смешна, докато се опитва да язди онзи кон. Вече се чувстваше неловко.
Тя обу панталона, който използваше за градинарстване, взе шапката си и си проправи път между кокошките, които кудкудякаха в двора — днес Михаил садеше някакви зеленчуци — и прекоси ливадата към конюшните.
Аби, дорестата кобила, чакаше. Чарли се беше навел до нея и ѝ говореше тихо. Собственият му кон, сивият жребец Бърч, стоеше вързан в отделението си. Бийти преглътна мъчително.
— Готова съм — каза тя.
Чарли потупа Аби по хълбока.
— Лявата страна е близката, дясната — далечната. Стой от близката страна, така е свикнала. Хайде сега да я оседлаем.
Бавно, с голямо търпение и хумор, той показа на Бийти всяка стъпка. Пъхането на мундщука в устата на кобилата, оправянето на самара и стягането на колана. Показа ѝ как да ѝ говори нежно, за да я успокои и я задържа, докато се качваше. Имаше чувството, че е толкова високо. Прииска ѝ се да се наведе напред и да се хване за гривата на коня, сякаш животът ѝ зависеше от това.
— Не, не — каза Чарли, — трябва да се успокоите, мисис. Ръцете долу, петите долу. Ходилата напред. Трябва да можете да виждате пръстите си. Не се напрягайте. Отпуснете се. Поемете си дълбоко въздух.
По-лесно беше да се каже, отколкото да се направи. Аби се размърда, но Бийти се насили да стои неподвижно и да седи правилно. Чарли отново успокои коня. Бийти си пое дълбоко дъх.
— Сега внимателно — каза той на Бийти, — смушкайте я с пети. — Леко, леко.
Тя го направи и коня тръгна.
— Хайде, Аби — каза Чарли и потърка носа на кобилата. — Върви.
— Как да ѝ кажа накъде да се движи? — попита Бийти паникьосана.
— Като използвате поводите, разбира се. — С лекота Чарли се метна на коня си и само след секунда се движеше до нея. Ще го правим бавно — каза той. — Само ще обиколим двора.
Бийти си помисли, че никога не се е чувствала толкова на високо, кацнала така опасно върху гърба на животно. Но Чарли беше много търпелив с нея, не я принуди да направи нещо, което да я накара да се притесни. Обиколиха с конете два пъти двора, след което се върнаха до конюшните.
— Това ли е? — попита Бийти.
— Това и още много практика — каза Чарли, като слезе и вдигна ръце, за да я задържи за хълбоците, докато тя се спускаше. Аби пръхтеше леко.
— Не се смей — каза Бийти на кобилата.
— Всеки ден, мисис — каза Чарли. — Две обиколки на двора, после три, после четири. А когато свикнете, още по-бързо и по-надалеч. Ще трябва да се усъвършенствате до есента. Мислите ли, че ще можете да се справите?
Бийти се беше запъхтяла.
— Предполагам, че ще се наложи.
Тъмните му очи станаха сериозни.
— Да, мисис. Предполагам, че ще се наложи.
20
Всеки ден тя се упражняваше да язди и постепенно свикна. Дните бяха дълги, новите овце свикнаха — стълпени под дърветата на сянка в горещите следобеди. В последния ден на февруари излезе с Чарли за първи път да прекарат добитъка от една ливада на друга. Вярно, кучетата помагаха повече от нея, но Чарли не каза нищо. В края на деня краката я боляха и китките ѝ горяха там, където слънцето ги бе намерило между ръкавиците и ръкавите. Но тя спа по-добре от много време насам.
Чарли и Михаил бяха нейните две опори. Михаил се грижеше за къщата, а Бийти се опитваше да си създаде представа за сметките и документацията. Не харчеше почти нищо. Живееха от това, което получаваха от градината и гледаха да ядат яйцата, вместо пилетата. Веднъж на две седмици ходеше в града за продукти: овесена каша, мед, мляко, сапун и брашно. Радваше се на разходките; така имаше време да мисли и да се отпусне далеч от фермата. Бе толкова погълната от безкрайната ежедневна работа, че често не ѝ оставаше време да мисли.