Универсалният магазин имаше нови собственици и Бийти беше обнадеждена. Всъщност, никога не беше надавала ухо на слуховете в града. Предполагаше, че половината от тях са за това как е придобила „Дивото цвете“, а другите — мрачни, но и ентусиазирани спекулации за възможна война в Европа.
Беше подочула две възрастни жени да изразяват недоволството си от младата жена, която държи магазина.
— Прекалено млада и прекалено амбициозна — каза едната.
— Нарежда на съпруга си какво да прави — додаде другата.
Бийти си помисли, че може да открие съюзник. Зад дългия стъклен шкаф, който служеше за щанд, стоеше дребна, закръглена жена с руси къдрици. Тя се усмихна, когато Бийти влезе. За първи път от много време някой в града ѝ се усмихваше.
— Здравейте — произнесе тя. — Заповядайте, аз съм Тили.
— Аз съм Бийти Блексланд от „Дивото цвете“.
— Шотландка сте. Този акцент…
— Да.
— Майка ми беше шотландка. Отгледаха ме обаче лелите ми в Южна Африка.
— Как изминахте целия път дотук?
Тили се засмя.
— И аз мога да ви попитам същото. Омъжих се за австралиец.
Двете побъбриха малко, докато Бийти вземаше продуктите и избираше пенитата, сякаш са диаманти. Тили ѝ зададе няколко въпроса за фермата, на какво разстояние е и колко е голяма. И изрази съчувствие към Бийти за това колко е трудно да работи и едновременно с това да се грижи за къща.
— Мисля, че съпрузите ни очакват прекалено много от нас — засмя се Тили, докато опаковаше една кутия мляко на прах.
— Всъщност — призна Бийти — аз съм сама.
— О, съжалявам. Съпругът ви сигурно е починал?
— Той… Между нас не потръгна. — Лицето ѝ пламна.
Тили отново се засмя, този път по-напрегнато.
— Лош късмет. Сигурно ви е много трудно сама. Съжалявам за вас.
Бийти се хвана за това малко късче съчувствие, единственото, което бе получавала от идването си в града.
— Много е трудно — призна тя. — Благодаря ви за любезността.
След това — като гущер изпод камък — от склада в магазина се плъзна един червендалест мъж, наближаващ четиридесетте. Той изгледа Бийти отгоре до долу с присвити, студени очи.
— О, ето къде бил — каза Тили със смях в гласа. — Франк, запознайте се, това е Бийти.
Той кимна веднъж и се усмихна сковано. Бийти забеляза, че Тили се разтревожи. Идеята, че тя командва съпруга си беше очевидно нелепа: завистливо дрънкане на възрастни жени, които си нямат друга работа.
— Приятно ми е — избъбри Бийти, докато вземаше пакетите си. — Трябва да тръгвам.
Тя отвори вратата и почти се сблъска с Маргарет Дей, която идваше отвън. Не беше виждала Маргарет, откак възрастната жена я бе помолила да напусне преди много месеци.
— Здравей, Маргарет! — поздрави Бийти, насърчена от успешния разговор с Тили.
Маргарет я изгледа хладно и мина покрай нея. Вратата на магазина се затвори и Бийти остана отвън; добрите ѝ чувства се изпариха за миг. Тя се осмели да погледне през рамо към витрината и видя, че Маргарет се е навела над тезгяха и говори нещо на Тили. Тили вдигна очи, видя Бийти и отклони поглед. Този път без никакви усмивки.
На Бийти ѝ се прииска да влети вътре и да извика:
— Не я слушайте! Тя е една набожна глупачка! — Но не го направи. Вдигна брадичка и тръгна към къщи. Не се нуждаеше от съюзници; можеше да се оправи и сама.
* * *
Дългите седмици, когато Луси беше далеч, ѝ причиняваха болка само нощем, когато лежеше сама в леглото и имаше много тъмни часове, през които да разсъждава как е провалила живота си. Дните бяха заети и пълни, уморителни, но въпреки това се чувстваше доволна. Съжаленията идваха с настъпването на вечерта.
Март беше решаващ месец. Чарли научи Михаил как да действа с ножиците и той започна също да стриже. Беше напрегнат момент. От ранна сутрин небето беше покрито с оловносиви дъждовни облаци и черните силуети на мъртвите дървета тънеха в мъгла. После безкрайни дни с изкарване и прибиране на стадата в кошарите. Всяка вечер Бийти рухваше уморена в леглото. Но всичко това си заслужаваше, когато продадоха на един търговец целия настриг за много повече, отколкото се беше надявала. Малко допълнителни пари. Тя отиде в града и купи няколко метра тежък розов памук от магазина на Тили Хароу. Тили бе втвърдила отношението си към Бийти, но както всички други в града, все още се радваше да получава парите ѝ.
Тя уши от памука на ръка рокличка за Луси. Беше забравила колко много обича платовете и шиенето, това да вижда правите линии и плисета, които излизат изпод ръцете ѝ, и се запита какво става с вълната, която продава. Ако имаше начин да получава малко от нея обратно, да я превръща в дрехи, можеше да се облича изцяло от собствената си ферма. Мисълта ѝ достави невероятно удоволствие, даде ѝ чувство за независимост и сила. Тази нощ за първи път от много месеци тя извади един лист хартия и скицира модел за жакет, който би бил идеален за вълнен плат. В модните списания за продажба в универсалния магазин на Люинфорд беше виждала дългите линии и широките кантове на последните модели. Часове наред се занимава с това.