— Моля ви, Антония — примоли се Бийти отчаяно. — Не мога без надницата си. Семейството ми е…
— Трябвало е да мислиш за това, преди да ми донесеш неприятностите. По десет момичета на ден ме молят за работа и нито една от тях не е бременна. Имам възможност да избирам. Защо да избера да те задържа?
— Моля ви… Моля!
— Лейди Мириам специално ми каза, че няма да се върне, освен ако не се махнеш. Трябва да мисля за бизнеса си.
Бийти преглътна мъчително. Трябва да е изглеждала безумно отчаяна, защото за миг Антония омекна.
— Съжалявам, дете. — Гласът ѝ беше тих и тя не можа да погледне Бийти в очите. — Но не трябва да стъпваш повече в магазина ми. — След което затвори вратата.
3
Вдишай, издишай.
Бийти стоеше на улицата под клуба. Тази вечер щеше да каже на Хенри. Дъхът ѝ се превърна в лека мъгла. Стомахът ѝ се сви от притеснение. Опита се да разбере защо се страхува от него. Той я обичаше, или поне така каза. Щеше да остане с нея. Нямаше да се ядоса… нали? Беше си отделила повече време да се гримира, правейки очите си тъмни и меки, устните — червени и изпъкнали. Ако беше достатъчно красива, щеше да е мил към нея. Да я съжали.
И все пак, как беше стигнала дотам, да мечтае да я съжалят? Винаги се беше гордяла с големите си мечти, с високия си смях, с непринудеността си. Застанала на улицата, обгърната с миризма на печено месо и цигарен дим, които се носеха от ресторанта, тя осъзна ужасена, че всички тези неща бяха шоу, детинска преструвка. Беше ѝ много по-лесно да говори за великите си планове, вместо да направи нещо за тях. Беше лесно да подражава на язвителните остроумия на Кора и наглата ѝ увереност, когато се е наляла с алкохол. Но в действителност не беше нищо друго, освен непохватната, мършава и бедна дъщеря на една вбесяващо слабохарактерна майка и един глупаво идеалистичен баща. Бийти осъзна това с такава сила, че едва не се обърна и не затича.
Но не го направи. Защото не за себе си трябваше да се грижи сега. Детето, чиито първи ритници беше усетила тази сутрин, се нуждаеше от баща.
Първото стъпало беше най-трудното. После тя усети познатия цигарен дим, чу познатия смях — много по-силен от обикновено — и се изправи. Сърцето ѝ сякаш бе твърде голямо за гърдите ѝ. Щеше да каже на Хенри, щеше да му каже открито. А после — да става каквото ще става.
Не очакваше парти.
Клубът се пръскаше по шевовете. От стена до стена бяха закачени дълги ленти, увиснали опасно близо до печката. Масата за карти я нямаше, на нейно място беше сложена дълга маса, отрупана с изобилна храна. Тя примига бързо, претърсвайки помещението за Хенри. Не искаше да говори с никой друг. Устните ѝ бяха готови да кажат само едно нещо: „Хенри, бременна съм“. Но Хенри не се виждаше никъде.
— Влизай, влизай, Бийти! — Беше Теди Уайлдър в оксфордските си панталони и хубав пуловер. Страните му бяха червени и блестяха. — Парти за сбогом. Трябваш ни на бара, веднага.
— За сбогом? — Сърцето ѝ подскочи. Хенри заминаваше. Бягаше с ирландската си хрътка. — Кой заминава?
— Никой, когото обичаш, не се тревожи — каза Теди и изсумтя. — Брат ми, Били. Напуска града. С кораб за Австралия, вдругиден.
В този момент се появи Кора, хвана ръката на Бийти с бялата си хладна ръка и я помъкна към бара, надвиквайки шумната музика от грамофона.
— Чу ли? Били заминава! — Кора едва сдържаше възторга в гласа си. Тя презираше Били. Повечето хора го презираха. Беше непредсказуем, груб, нафукан. Носеха се приказки, че се движел с улична банда, че пушел опиум, че малтретирал проститутки. Бийти не беше сигурна доколко историите са верни.
Теди изхвърча нанякъде, като викаше и се смееше на един от приятелите си, докато Бийти се залепи за Кора:
— Къде е Хенри? Трябва да говоря с него.
— Още не е дошъл. Цигара?
Бийти поклати глава, но Кора запали, брадичката ѝ се вдигна и разкри елегантната ѝ бяла шия.
— Били е разследван за подправяне на счетоводни документи.
Бийти се разконцентрира, връщайки вниманието си отново към Кора и към настоящето. Хенри не беше тук. Смелостта започна да я напуска; надяваше се да може да си я възвърне, когато той дойде.
— За подправяне на…
— Точно така, за фалшифициране на счетоводни документи. Избяга преди полицията да успее да го хване. Баща му му намерил работа с помощта на приятел в Тасмания. На другия край на света. Там, където му е мястото. — Тя се огледа, уверявайки се, че никой не слуша. — Направил го е, повече от сигурно е, Бийти. Казал на Теди. Отклонил двеста паунда за себе си.