Най-после дойде Великден, но Хенри отказа да доведе Луси преди неделната великденска служба. Бийти никога не бе ходила в църквата; имаше прекалено много работа, а и „Дивото цвете“ с неговата ненакърнена тишина и миризма на пръст ѝ се виждаше много по-близко до Бог, отколкото малката задушна църквица в града. Понякога, когато излизаше по здрач — с далечните планини, придобили нереален син цвят и с напомнящия огледало язовир, с протягащите се от вдлъбнатините студени сенки, които покриваха тревите и дърветата — тя не можеше да повярва, че някога е живяла във влажни градове с тълпящи се хора, и е била щастлива.
Накрая един неделен следобед малкото ѝ момиченце дойде.
Чарли оправяше някаква телена ограда покрай алеята — нямаха пари за нова ограда и той стана специалист по оправянето и замрежването на дупки в телта, — когато колата на Хенри се появи.
Сърцето на Бийти се качи в гърлото ѝ. Дългите месеци на чакане бяха свършили. Сега в продължение на две седмици щеше да прегръща малкото телце на Луси към себе си нощем в леглото и да заспива с топлия дъх на косата ѝ в ноздрите си.
Клаксонът избибипка — сигурно Хенри не го беше направил спонтанно; тя си представи, че Луси или Моли са го накарали — и колата спря на алеята.
Вратата се отвори и Луси изскочи. Този път Бийти не я изчака. Грабна Луси в силна прегръдка. Когато я остави на земята и я погледна, лицето на Луси беше мокро от сълзи.
— Липсваше ми, мами — произнесе тя.
— Ти на мен също. Повече, отколкото можеш да си представиш.
Моли и Хенри излязоха от колата. Моли, красиво облечена, както винаги, с шапка и ръкавици, замръзна, когато видя Чарли.
Хенри се приближи до Бийти и ѝ подаде две книги:
— Карай я да чете — каза той рязко. — Не се справя добре в училище.
Луси се изчерви.
— Да, Луси, трябва да четеш по-добре, така че майка ти да ти пише писма, когато не си при нея — каза Моли спокойно и очите ѝ отново се стрелнаха нервно към Чарли.
Бийти хвана ръката на Луси.
— Моли, запозна ли се с Чарли? Той е новият ми управител на овцефермата.
— Чарли! — възкликна Луси, забелязвайки го едва сега, и изтича към него.
Чарли, усетил накъде бият нещата, се дръпна рязко, така че Луси да не може да го прегърне, като вдигна телта и едни клещи предупредително.
— Стой, малка червенокоске, тук има остри неща.
— Това ли е Чарли? — каза Моли тихо. — Чувала съм Луси да говори безспир за него. Нямах представа, че е черен.
— Напълно черен — обади се Хенри, без да си дава труд да снишава гласа си. — Какво значение има?
Бийти бе разкъсвана между смущението, че Чарли може да ги чуе, че говорят за него така открито, и удоволствието, че Хенри е толкова безразличен към безпокойството на Моли.
Луси остана с Чарли, говореше оживено за коне и училище, за великденски яйца. Хенри помогна на Моли да се качи обратно в колата и те потеглиха. Бийти бе изненадана: изглежда в мекото, добро сърце на Моли нямаше място за хора, които не са бели. Доста избирателна доброта. На Бийти не ѝ се бе случвало често да има възможност да почувства морално превъзходство над Моли, така че се наслади на чувството.
— Хайде, скъпа — извика тя на Луси. — Имам малък подарък за теб.
Луси хукна към нея и я прегърна през кръста.
— Какъв е, какъв е?
— Уших ти рокличка. Розова. Любимият ти цвят. Да влезем вътре.
Бийти я поведе по стъпалата към спалнята. Малката розова рокля лежеше върху леглото. Луси мигновено съблече полата и блузката си. Беше изгубила много от бебешката пухкавост — всъщност, бе започнала да изглежда доста различно, по-висока, успяваше да се справи с копчетата. Дете, а не голямо бебе. Докато Луси обличаше рокличката, Бийти осъзна, че няма да ѝ стане.
— О-о-о… — простена момиченцето.
— Луси, сигурно си пораснала с пет-шест сантиметра.
Луси се усмихна гордо.
— Мама винаги казва, че ям като кон.
Мама. Бийти внезапно се почувства така, сякаш е изгубила нещо много ценно. Дъщеря ѝ растеше някъде другаде. С друга жена като нейна майка. Беше се променила толкова за месеците, след като Бийти я бе видяла за последно и я бе държала. Тя несъмнено щеше да продължава да се променя, постоянно, като лицето на морето. След това, може би един ден щеше да се промени толкова много, че Бийти нямаше да я познае. Не по интимния начин, по който една майка трябва познава дъщеря си.