— Влез — извика той.
Тя отвори вратата. Той лежеше в леглото си върху чаршафите, скован от болка.
— Ще започна да правя вечеря — каза тя.
— Не за мен тази вечер. Не съм добре.
Тя се разтревожи.
— Какво има? Просто си се схванал от чистенето на камината ли?
Той поклати глава.
— Не знам. Мисля, че имам температура.
Тя се приближи до него и сложи ръка на челото му. Беше топло, но не чак обезпокоително.
— Тогава просто си почини — каза тя. — Ще вечеряме двамата с Чарли.
Но Чарли каза, че не си заслужава да прави истинска вечеря, щом Михаил няма да дойде, така че хапна малко хляб и мед и се върна в къщата на стригачите. Бийти се върна до камината и използва светлината, за да се позанимава с ръкоделие. Остана до късно, ръцете и очите я заболяха, но се наслаждаваше на топлината, докато вятърът свиреше навън.
Накрая не издържа и остави шиенето. Запали свещ, за да стигне до спалнята си и остави огъня да угасне. Когато стъпи на първото стъпало, осъзна, че не е проверила как е Михаил. Сигурно беше заспал. Тя заобиколи основата на стълбището и се ослуша пред вратата.
Чу се пъшкане. Дали беше дочул стъпките ѝ? Тя се прилепи още по-плътно и наостри слух. Дишаше трудно. Спря, не искаше да влиза неканена, но се разтревожи, че е болен.
— Михаил?
Отново пъшкане; той се опитваше да я извика. Пулсът ѝ се ускори и тя отвори вратата.
На трепкащата светлина на свещта я посрещна мрачна сцена. Михаил беше там, където го бе оставила, върху завивките, но тялото му се бе извило в дъга. Юмруците му бяха свити отстрани, гърбът огънат като лък на цигулка. Той я погледна с молещи очи, челюстта му бе стегната, а дробовете му се бореха за въздух.
— О, Боже! — възкликна тя, сещайки се за сковаността му следобеда и за температурата. — О, Боже! Чарли! Чарли!
Тя излетя от стаята, мина през кухнята, като викаше Чарли, макар да знаеше, че не може да я чуе от такова разстояние. Усети остро отдалечеността на фермата от външния свят, от помощта. Нямаше дори телефон, за да се обади на лекар. Студена лунна светлина обливаше влажната ливада. Няколко секунди по-късно тя чукаше по вратата на Чарли.
— Чарли! Ела бързо! Става въпрос за Михаил!
Той отвори вратата със сънени очи, гол до кръста.
— Какво му е?
— Не знам.
Чарли се върна в стаята, беше си облякъл риза, но не бе успял да я закопчае; тръгна напред в тъмнината към къщата. Надигна се вятър и скоро облаците закриха лицето на луната. Тя бързаше след него, сърцето ѝ думкаше силно в гърдите, а пред устата ѝ се образуваха кръгчета пара в студения нощен въздух.
Остана да чака навън, пред стаята на Михаил. Не искаше да го вижда отново, положението му я бе ужасило. Чарли внесе свещта и заговори тихо на по-възрастния мъж, който стенеше през скованата си уста, но не можеше да произнесе и дума. След това Чарли излезе, затвори вратата след себе си и я погледна сериозно.
— Зле е. Тетанус.
Сърцето на Бийти се сви. Беше чувала думата преди, само в мрачни тонове.
— Какво можем да направим?
— Трябва да му осигурим медицинска помощ.
— Можеш ли да отидеш до Фаркър? Да използваш телефона му?
— Не че градът е много по-далече. Фаркър няма да ни помогне. Той не ви обича.
Бийти знаеше, че не е моментът да спори.
— Откъде знаеш?
— Защо да ви обича? Фермата ви е по-добра от неговата и той го знае. В неговата има мочурище. — Чарли успя да изобрази усмивка. — По-добре в града. Д-р Малкълм. На Аби няма да ѝ хареса да излиза в тъмното, но поне има лунна светлина.
— Аби? Не говориш ли за Бърч?
— Няма аз да яздя до града, мисис, а вие.