Тя се пресегна да хване пръстите му със своите, но той ги сви и тя дръпна ръката си неохотно. Нощта се изниза, най-тъмната част от нея, когато тайните изплуват на повърхността. Всеки нерв в тялото я болеше от желание да го докосне отново, но не го направи. Не беше правилно и не трябваше да забравя, че той е неин служител. Когато историята му завърши, той я попита за нейния живот и тя му разказа за детинските си мечти да шие дрехи, за любовта си към платовете и дизайна, за фантазиите си да изработи нещо от истинската вълна, която получават тук, в „Дивото цвете“. Окуражена от интереса му, от устата ѝ се изплъзнаха и други истини: за Хенри, за Луси, дори за Рафаел и как бе станала собственик на „Дивото цвете“ — това го накара да се смее без прекъсване почти десет минути.
Някак неусетно между думите и историите нощта превали и настъпи утро. И с него треската на Михаил премина. Д-р Малкълм дойде скоро след това; Чарли изчезна в къщурката си. Очарованието на нощта бе преминало и практическите нужди заявиха отново правата си. Михаил щеше да се оправи след седмица-две.
Но Бийти се страхуваше, че сърцето ѝ никога вече няма да бъде същото.
21
Ако не беше Чарли, да организира сезона на стригането, Бийти щеше да рухне.
Дойдоха пет стригача, настаниха се в къщурката и искаха огромни закуски и вечери. Застанала пред проблема да изразходи последните си пари за това да плати на тях, или на банката, тя избра тях. Писа до банката, че ще изплати лихвата по-късно — след настрига — и че се надява, че всичко ще е наред.
Нямаше пари за допълнителни работници, така че Бийти и Михаил влязоха в ролята на помощници. Сутрин Бийти събираше овцете, а следобед готвеше; Михаил се занимаваше с портите и вкарването на овцете в кошарите; кучетата работеха толкова здраво, че следобед се пльосваха на земята и заспиваха като мъртви. А Чарли ръководеше цялата работа. Знаеше през цялото време кой къде е, раздаваше заповеди с бавния си, кротък глас, успяваше да прекара стадата от едно място на имота на друго, и следеше дали стригачите остригват на ден по осемдесет овце, каквато беше уговорката.
Липсата на стаи в бараката на стригачите означаваше, че Чарли трябва да нощува в голямата къща. Той си постла на пода в една от стаите на горния етаж. Когато си легнеше нощем, Бийти често се улавяше, че мисли за неговата близост. По тъмния коридор, две врати по-нататък… той лежеше, опънал дългото си тяло… топлата му кожа… Но след това тя или прогонваше мисълта, или заспиваше от изтощение и на следващия ден се опитваше да се държи с него, сякаш не си е и помисляла такова нещо. Той определено не даваше вид, че през главата му минават подобни мисли за нея.
Беше четвъртата нощ от идването на стригачите. Бийти уморено се изкачваше по стъпалата към спалнята си, когато видя Чарли да излиза от банята — косата му беше мокра, беше облечен с широка риза и панталони.
— Лека нощ, Чарли — извика тя, когато той се насочи към стаята си.
— Лека нощ, Бийти — отвърна той и вратата се затвори след него.
Бийти. Не мисис. Да чуе как устните му изговарят името ѝ бе приятно и неочаквано удоволствие. Сърцето ѝ се стопли и тя не се сдържа и се усмихна.
* * *
Най-накрая парите дойдоха.
Оценителите бяха определили вълната като много фина, и все пак те можеха да разчитат и на добро тегло. Заплащането, когато я продаде, бе много по-голямо от това, което бе очаквала. На банката, която ѝ бе изпращала все по-красноречиви писма за дължимите вноски, бе платено. Нещо по-важно, Бийти бе в състояние да плати на Чарли и на Михаил, подплатявайки надниците им с щедри бонуси.
— Не мога да приема това допълнение — каза Чарли. — Вие сте собственичка на бизнеса, вие поемате рисковете, така че и наградата трябва да е при вас.
— Ти самият пое много рискове — възрази Бийти. — Работи за мен в продължение на месеци без никакво плащане.
Той пъхна плика обратно в ръцете ѝ.
— Дайте ми каквото заслужавам, и нито пени повече. Купете овце. Аз за какво да харча парите? Купете овце и направете този бизнес още по-силен, така че да имам работа следващата година, както и по-следващата. Ето така ще ми се отплатите.
Бийти се вслуша в съвета му, осигури идването на още хиляда и петстотин овце през ноември.
Най-после имаше пари за мебели. Тя отвори трапезарията, сложи една достатъчно голяма маса за шестима души и премести два дивана в дневната. Купи легло за Луси и го сложи в съседната на нейната стая. Имаше пари за килими и за плат за завеси. За свързване на телефона и електричеството. Само за месец „Дивото цвете“ се преобрази в истински дом. Луси дойде в началото на Коледната ваканция и за пръв път, откакто бяха напуснали Хенри преди толкова години, Бийти знаеше, че може да даде на дъщеря си всичко, от което има нужда.