— Кой го казва?
— Един от стригачите явно е забелязал, че Чарли спи в голямата къща.
— Тери спеше в къщата, когато Рафаел живееше тук.
— Рафаел не беше сама жена със съмнителен сексуален морал.
Гърлото на Бийти се стегна.
— Шансовете да си върнеш Луси при тези обстоятелства… Трябва да обмислиш да освободиш Чарли.
— Няма да го пусна да си отиде — процеди тя през стиснати зъби. — Ако изгубя Чарли, този бизнес ще западне и няма да си струва да го предам на дъщеря си. Ние не сме любовници. Той ми е работник.
— Не се съмнявам, че говориш истината — каза Лео.
Изведнъж Бийти схвана и думите излетяха бързо от устата ѝ.
— Не бива да говориш за това с никого. Ако Чарли помисли, че затруднява живота ми, ще си тръгне в същата секунда.
Лео разпери ръце.
— Целият ни разговор е конфиденциален.
Бийти замълча. Мислите и чувствата се гонеха в съзнанието ѝ.
— Знай само, че ако продължиш така, ще бъде трудно. По-добре ще е да помолиш любезно Хенри и Моли да прекарваш повече време с Луси. Купи си кола и ходи през уикендите в Хобарт. Направи го по мирен начин.
Беше обмисляла да си купи кола, но вместо това купи овце. Усети остро трудността да балансира между настоящето на Луси и бъдещето на Луси.
Изведнъж се ядоса. Защо трябваше да моли някого любезно — особено жена, която не беше свързана по никакъв начин с Луси — да прекарва повече време със собствената си дъщеря? Това беше толкова нечестно.
— Искам я обратно, Лео — каза Бийти, гласът ѝ беше задъхан.
— Тогава послушай съвета ми. Изчакай още шест месеца, увери се, че си стабилна и да се надяваме, че слуховете ще отшумят.
— Шест месеца е много време за живота на едно дете.
— След шест месеца или година тя пак ще си е дете. Представи си: още един добър настриг и ще си доста богата. Богатите хора винаги имат повече власт.
Шест месеца или година. Сърцето ѝ не искаше да се вслуша в съвета на Лео, но разумът ѝ вече бе отстъпил. Още една година. Още стригане, още бали вълна. След което щеше да бъде в по-добра позиция.
— Действай внимателно — каза той, като пъхна бележника в джоба на сакото си. И, за бога, създай си някакви приятелства в града.
* * *
Когато дойде новото стадо, стана ясно, че Бийти повече не може да бъде помощничка на Чарли. Той се нуждаеше от мъж, добре обучен, който да работи с него. Тя нае един човек, Питър, да идва в пиковите сезони, и прекарваше повече време в къщата със сметките си и с новата шевна машина. Беше трудно да свикне да не е около Чарли толкова много, но тялото ѝ ѝ беше благодарно за това през нощта, когато не се налагаше да се грижи за изгорената от слънцето кожа или мазолите по ръцете си.
* * *
Есента позлати листата на тополите покрай алеята. Тази година Бийти не се страхуваше от приближаването на зимата, всъщност, едва я забелязваше. Дъждът бе превърнал в кал ливадите, зеленината по хълмовете, но вътре беше уютно. Луси спеше на втория етаж в топлото си легло, но трябваше да се връща в Хобарт след два дена.
Бийти работеше на шевната си машина до прозореца в дневната, отпускаше подгъва на училищната униформа на Луси. Момиченцето неочаквано беше пораснало високо. Бийти и Хенри имаха уговорка: той да осигурява обувките, а тя да се грижи за дрехите. Тя си тананикаше, докато шиеше, тракането на педала на шевната машина поддържаше успокояващ ритъм. По радиото някакъв мъж говореше за Германия. Явно напоследък всички искаха да говорят за Германия. Внезапно изпита задоволство, че е толкова далеч от Европа. След това усети движение зад себе си и се обърна.
На прага стоеше Чарли и се усмихваше.
Бийти му отвърна с усмивка. Винаги се радваше да го види.
— Какво има? — попита тя.
— Имам нещо за теб. — Той посочи към единия диван. — Седни и затвори очи.
— Какво е?
— Направи както ти казах.
Бийти изключи радиото, отиде на дивана и затвори очи.
— Търся това от седмици. Може да видиш в телефонната си сметка няколко обаждания до Лонсестън. Но мисля, че ще ти хареса.
Кожата ѝ настръхна от любопитство. След това нещо голямо и тежко беше оставено в скута ѝ. Отвори очи. Беше топ черен плат.
— Вълна. — Тя прокара пръсти по плата. — Фина вълна.
— От твоята ферма — поправи я той.
— Искаш да кажеш…
— Говорих с агента по продажбите и той ме изпрати при фабрикант, който е купил по-голямата част от последния ни настриг. Виж, вълната ни е продадена на търг… Е, няма начин да се разбере дали изцяло е наша. Но е тасманийска, от този регион. Сигурно има и от „Дивото цвете“.