Бък си направи гнездо в самото подножие на пазещата от вятър скала. Там беше толкова уютно и топло, че не му се искаше да го напусне дори когато Франсоа започна да раздава рибата, която първо беше размразил на огъня. Но когато изяде дажбата и се върна, Бък намери гнездото си заето. Заплашителното ръмжене му подсказа, че то беше присвоено от Шпиц. Досега Бък беше отбягвал да влиза в разправии с врага си, но това не можеше да се претърпи. Зверът в него се разбунтува. Той се нахвърли върху Шпиц с ярост, която изненада и двамата, особено пък Шпиц, защото цялото му познанство с Бък беше го убедило, че неговият съперник е извънредно страхливо куче, което сполучва да се наложи само благодарение на тежестта и големината си.
Франсоа също се изненада, когато, вчепкали се един в друг, те изскочиха от разрушеното гнездо, но се досети за причината на свадата.
— А-а-ха! — извика той на Бък. — Дай му да разбере, дявол го взело! Дай му да разбере, това мръсен крадец!
Шпиц също жадуваше да се бие. Той скимтеше от несдържана ярост и нетърпение, обикаляше от всички страни и търсеше сгода да се нахвърли. Бък беше не по-малко нетърпелив И не по-малко предпазлив: той също обикаляше от всички страни и дебнеше изгодно положение. Но именно тогава се случи неочакваното, това, което пренесе борбата км за първенство в далечното бъдеще, което настъпи след безброй изнурителни мили път и тежък труд.
Една псувня на Перо, силни удари с тояга по дръглив гръб и рязко изквичаване от болка възвестиха настъпването на адска бъркотия. Станът изведнъж загъмжа от промъкващи се космати сенки — стотина изгладнели полярни кучета, надушили стана от някое индианско село. Бяха се прокраднали, докато Бък и Шпиц се биеха, а когато двамата мъже се хвърлиха сред тях с дебели тояги, те се озъбиха и не отстъпиха. Бяха обезумели от миризмата на храната. Перо завари едно от тях, завряло муцуна в сандъка с припасите. Тоягата му тежко се стовари върху мършавите ребра и сандъкът се преобърна на земята. В същия миг двадесетина премалели от глад звяра се сборичкаха зарад хляба и бекона. Тоягите ги бъхтеха безпрепятствено. Те квичеха и виеха под сипещите се върху тях удари, обаче продължиха да се боричкат със същата ярост, докато не изгълтаха и последната троха.
Междувременно изучените кучета от впряга бяха на-изскачали от гнездата си само за да бъдат нападнати от свирепите пришълци. Никога още Бък не беше виждал такива кучета. Можеше да се рече, че ребрата им ей сега ще изскочат през кожата. Това бяха направо скелети с увиснала на тях проскубана козина, със святкащи очи и капеща от зъбите пяна. Подлудени от глада, те бяха ужасяващи, несломими. Срещу тях не можеше да се устои. Кучетата от впряга се видяха притиснати до скалата още при първата схватка. Бък бе обкръжен от три полярни кучета и в един миг кожата на главата и раменете му бе раздрана и смъкната. Вдигна се страхотна врява. Били скимтеше, както винаги. Дейв и Солекс, облени в кръв от двадесетина рани, храбро се биеха един до друг. Джо хапеше като бесен. Веднъж зъбите му се впиха в предния крак на едно полярно куче и направо прегризаха костта. Коварният Пайк скочи върху осакатеното животно и с бързо изтракване на челюстите и дръпване му счупи врата. Бък се вкопча в гърлото на разпенен противник и бе целият залян с кръв, когато зъбите му прехапаха вратната вена. Вкусът на топлата кръв в устата го разяри още повече. Той се нахвърли върху друго куче и в същия миг усети чужди зъби да се впиват в собственото му гърло. Това беше Шпиц, който предателски го нападаше отстрана.
Перо и Франсоа, разчистили своята част от стана, се спуснаха да спасяват впряга си. Неудържимата вълна от изгладнели зверове се отдръпна пред тях и Бък се освободи. Но само за миг. Двамата мъже бяха принудени да изтичат да спасяват припасите и полудивите кучета отново ей нахвърлиха върху впряга. Били, обладан от смелостта на ужаса, разкъса пръстена на побеснелите врагове и хукна да бяга по леда. Пайк и Дъб се спуснаха по петите му, а остатъкът от впряга — подир тях. Когато се канеше да ги последва, с крайчеца на окото си Бък забеляза Шпиц да се хвърля към него с явното намерение да го събори. Свалеха ли го на земята и озовеше ли се под тази камара от кучета, за него нямаше да има спасение. Но той се напрегна, устоя на тласъка на засилилия се Шпиц и се присъедини към бягащите през езерото другари.