Започна да тананика на уелски — една приспивна песничка, която майка му беше пяла в люлката.
Лесли щеше да го чуе и да разбере, че е Дей.
Но вместо да открие Лес зад някоя от тези врати, Дей с изненада го видя да завива зад следващия ъгъл, като си подсвиркваше с ръце в джобовете.
— Какво правиш, просто се разхождаш тук? — попита го Дей разтревожено.
Лес изглеждаше също толкова изненадан да го види.
— Всъщност чакам някого. А ти какво правиш тук?
— Опитвах се да те открия. Исках още веднъж да говоря с теб, за да те откажа от този налудничав план.
Дей стисна Лес за раменете. Трябва да спреш с това. Веднага. Преди да те разкрият и да те арестуват.
Лес вдигна пръст към устните си, в знак за мълчание, и се обърна, като задърпа Дей за ръкава след себе си. Сетне го бутна на тъмната площадка на едно стълбище, където щяха да бъдат насаме.
— Да не си полудял? Това е най-доходоносната измама, която съм правил някога, и никога повече няма да имаме подобна възможност. Остават още само няколко дни, Дей. След това ще слезем от този кораб и никога повече няма да срещнем никого от тези хора. Къде ти е куражът?
— Какво те е прихванало, Лес? Нямаме нужда от тези пари. Имаме достатъчно, за да стигнем до Ню Йорк…
Лес мрачно се разсмя.
— Имаме достатъчно пари? Заблуждаваш се, Дей. Огледай се. Тук ли сме отседнали, в първа класа при богаташите? Не — натъпкани сме по четирима в каюта, на дъното на трета класа. Тези хора ни гледат отвисоко, Дей, все едно имат право на това. По-добри ли са от нас?
Разбира се, че не. Но никога няма да можеш да ги убедиш в противното.
— Те са жертви на измамата ти. Значи наистина са по-добри от нас.
— Не бъди такъв глупак. Да не мислиш, че са стигнали дотам, където се намират, без да мамят всички останали?
— Тези хора не са ти направили нищо лошо. Не заслужават онова, което им причиняваш.
— О, заслужават го, и още как. Може и да не са ни направили нищо лошо, Дей, но на някой друг като нас — със сигурност.
— Ами ако те хванат? Ще влезеш в затвора, в чужда страна, където нямаме представа какво ще се случи с теб. Станал си твърде безразсъден. Не издържам вече. Трябва да ми отговориш и заслужавам да го направиш. Нима не се отказах от всичко заради теб? Нима не изоставих и семейството си, и кариерата си? Нима не бях готов да рискувам всичко заради теб…
— Не го казвай — прекъсна го Лес. — Няма нужда да го казваш.
Гърлото на Дей се сви от болка.
— Защото не изпитваш същото към мен?
— Не говори такива глупости. Нали съм тук, с теб.
Дей усети как го пронизва маларична тръпка. Беше трескав и пламнал, сякаш всеки миг щеше да повърне.
— Така ли е наистина? Тук ли си, с мен? Тук си за една минута, а на следващата вече те няма. Нищо не е изключено. Може да ме зарежеш заради онази стюардеса или заради първата богата стара дама, която ти направи мили очи…
От гърдите на Лес се изтръгна стон. Той се завъртя на пета, за да се обърне към Дей.
— Държиш се глупаво! Нали сме заедно? Нали съм тук с теб? Защо нещо друго да има значение?
Защото имаше. Винаги имаше значение. Искаше му се да вярва на Лес, но…
— С теб всичко е измама. Казваш едно, а правиш друго. Тази вечер ми каза какво смяташ да правиш — но вместо това те намирам да се разхождаш в първа класа и да си подсвиркваш! Какво е това, а? Кого мамиш, Лес? И аз ли съм поредната ти жертва?
На Лес му се искаше да избухне и да му се разкрещи в лицето — Дей го познаваше достатъчно добре, за да го забележи, да го види в начина, по който се стегнаха мускулите на тялото му под чисто новия му костюм — но някак успя да сдържи гнева си.
— Открих по-добра възможност за измама. По-голяма. И ударът се случва точно в този момент. Това правя тук, Дейвид Боуен. Трябва да се научиш да ми вярваш. Казваш, че те е грижа за мен, но как може да е вярно, след като дори не можеш да ми се довериш?
— Наистина ли мислиш, че трябва да ти се доверя, Лес? — попита го Дей, а гласът му потрепери.
Въпросът беше зададен съвсем искрено и той не знаеше отговора.
— Не мога да ти кажа какво трябва да направиш, Дей. Сигурно трябва да избягаш някъде много далеч от мен. Мога да ти отговоря само какво искам.
Дей затаи дъх.
— И какво искаш тогава?
Думите излязоха от устата му със задавен шепот. Ръцете на Лес бяха на раменете му.
Лес меко го бутна назад, докато гърбът му не опря в стената на вестибюла. Устата му беше до ухото на Дей.