Той не може да понесе отговорността за още една.
Ясно е, че тази вечер няма да може да заспи — не и без алкохол. Когато се връща при нара си, полека отваря малкото нощно шкафче и вади плоската метална манерка. Разтърсва я: пълна е на една четвърт. Дежурната сестра няма да одобри, ако го хване да пие, макар и мнозина от мъжете да го правят.
Той се заема да отпива глътка след глътка, без да си прави труда да усети вкуса. Просто иска да направи така, че да изгуби съзнание. Но отчаянието му не е предизвикано от тревога за Ани. Причината за него е неспособността му да забрави или да си прости: за това, което стори с Лилиан.
И за онова, което направи след него — броени дни след като бяха открили тялото на Лилиан и го бяха извадили от Темза. Споменът оживява в главата му, отново и отново, докато потъва в дълбините на съня:
Как застана на коляно, за да предложи на Керълайн да се омъжи за него.
Трийсет и четвърта глава
— Няма нужда да казваш нищо — прошепва Ани.
Марк стреснато се пробужда.
Тя усеща миризмата на уиски в дъха му.
Той изпитва страх от това, че я вижда отново — очите му са изпълнени с ненавист. Но този път тя е подготвена. Докато е спял, нежно е завързала ръцете му за болничния нар, така че да не може да възрази или да я отблъсне.
— Шшт — казва му спокойно Ани. — Разбирам, Марк. Наистина разбирам. Разбирам, че не искаш да преживяваш миналото отново, и макар да ме боли от това, ти прощавам. Но нека да ти кажа нещо. Дойдох по друга причина: бих искала да ти помогна да си върнеш живота. Защото ми каза, че си сам на този свят — но не си, Марк. Ондин още е жива. Тя оцеля в катастрофата. Не ти ли казаха за това?
Все едно е натиснат някакъв ключ — безжизненият, примирен мъж оживява пред очите ѝ.
— За какво говориш?
Ани се радва, че тя ще има възможност да му каже това — ще бъде онази, която ще върне радостта в живота му. Той очевидно не е спрял да страда от потъването на кораба насам. Ала сега животът му ще стане по-хубав и ще трябва да благодари на нея.
— Аз бях там, когато Керълайн… се удави. Скочих във водата след нея. Помогнах да спасят бебето. Но бях ранена, така че изгубих съзнание. Не знам какво е станало с нея след това, но знам, че Ондин е жива, Марк.
Той се взира невярващо в нея.
— Защо ми казваш това сега? Защо не се опита да се свържеш с мен след катастрофата?
Ани се чувства притисната от думите му.
— Но аз не знаех дали си оцелял онази нощ, нали? Казах ти вече: бях ранена. Бях болна и едва наскоро се оправих.
Не иска да навлиза в подробности — да му казва за приюта „Морнингейт“, за изгубените години, гласовете и несигурността. Миналото е минало. Тя взе решение да го остави зад себе си, все едно никога не се е случвало.
Опитва се да го хване за ръката, но тя още е завързана.
— Мога да ти помогна да я откриеш, Марк. Първо трябва да отидем в Ню Йорк. Там трябва да има документи за оцелелите. Ще могат да ти кажат какво се е случило с дъщеря ти, къде са я изпратили. Ще дойда с теб. Няма да бъдеш сам, когато я намериш.
Но той не изглежда успокоен от тези думи. Продължава да изпитва гняв към нея.
Притеснена от това, Ани решава да опита отново.
— Трябва да ми повярваш, Марк: искам само това, което е най-добре за Ондин. Никога не съм искала нещо друго. Ужасно съжалявам, че аз трябва да ти го кажа, Марк, но такава е истината: има и нещо друго, за което не знаеш.
Ала той не обръща внимание на онова, което се опитва да му каже.
— Откъде имаш това? — пита Марк, като се взира в брошката ѝ.
Опитва се да я посочи с ръка, но си дава сметка, че е завързан за нара.
— От жена ми ли го открадна?
Ани не се отказва.
— Жена ти е мъртва, Марк.
Оставя го да осмисли тези думи, да усети тежестта им.
— Всички онези ужасни неща, които се случиха на „Титаник“? Беше точно така, както ни каза мистър Стед. Един дух ги причини.
— Стига толкова, Ани! Престани!
Марк сякаш я лае, опитвайки се да отскубне завързаните си китки. Гласът му е рязък и остър, като плесница. Тя се отдръпва, зашеметена от него.
Лицето му е потъмняло като гръмотевичен облак.
— Не мога повече да слушам тези безсмислици.
Дали си въобразява, или той наистина изглежда обзет от чувство за вина?