Скандалът с Марк. Съмнението, което обви сърцето ѝ. Дори не за това, че е сторил нещо лекомислено с Ани или му се е искало да го направи. А само за това, че не обичаше нея, Керълайн, че не беше способен на тази любов — дори след всичко, което се беше случило.
Сетне си спомни: как си беше тръгнала от балната зала. Уловила под ръка някого другиго.
И разбра къде се намира: в каютата на Бенджамин Гугенхайм.
В следващия миг вече беше изхвърчала от леглото и несигурно се олюляваше на краката си по средата на рубиненочервения килим от Аксминстър. Как се беше стигнало дотук?
Тя притисна очи. Спомняше си, че бе взела твърде много от своето лекарство. Щеше да предпочете да остане с Ондин тази вечер, но Марк вече беше тръгнал за бала, спомни си сега, и тя не искаше да го ядоса още повече, като не отиде при него. Спомни си как Марк я беше хванал за ръката и я беше завел да танцуват — и беше божествено да потанцува с мъжа си, както не бяха правили отдавна. Беше толкова хубаво — колкото в най-хубавите им мигове. А след това се скараха за стюардесата. И сетне Марк изчезна.
Роклята ѝ беше сгъната на един стол по начин, който показваше, че го е направил камериер. Някой я беше видял тук, в леглото на друг мъж. Срамът се надигна като вълна в гърдите ѝ. Помисли си, че може да припадне.
Направих ужасна грешка.
Снощи беше разстроена, когато Марк си тръгна. Каза на Гугенхайм, че има нужда да излезе на чист въздух, като очакваше милионерът вежливо да се поклони и да я остави, но вместо това той я последва навън. Двамата застанаха до парапета. Отначало нощният въздух беше прекрасен, докато отмиваше жегата на гнева ѝ. Гугенхайм забеляза, че е разстроена, и я насърчи да му каже какво я тревожи — и тя го направи, за бога. Той я слушаше, докато говореше, и я гледаше така, че се почувства като единствената жена на света. Не се опита да я прекъсне или да ѝ каже какво мисли, или да обясни защо Марк беше направил нещата, които беше направил. Само я слушаше и Керълайн прие това с огромно облекчение.
След известно време разговорът продължи на други теми. Тя му разказа за баща си в Пенсилвания, за това, че нямаше търпение отново да го види и просто да бъде в Америка, където знаеше какво се очаква от нея. Какво да каже, как да се държи.
— Много смело от твоя страна да родиш детето си в чужбина — отбеляза Гугенхайм, докато се взираха в необятната чернота.
Страните ѝ пламнаха — предизвикателството, от което се боеше най-силно, беше как ще обясни съществуването на Ондин на баща си. Макар и да му беше писала, че води Марк със себе си, женитбата им все пак щеше да бъде изненада. Щеше да бъде по-добре баща ѝ да се беше запознал с Марк, преди да му съобщи новината. Щяха да му допаднат здравият разум на Марк, интелектът му, доброто му възпитание.
Или поне така си мислеше преди. Сега вече не беше сигурна какво трябва да направи.
— Студено ти е — рече Бенджамин, като погали с върха на пръста си настръхналата кожа на ръката ѝ над лакътя.
Благословеното облекчение от чистия въздух се беше превърнало в студ и зъбите ѝ тракаха. Покрай тях минаваха хора с кожени палта и я поглеждаха с любопитство — а може би с неодобрение. Може би разпознаваха Гугенхайм и знаеха за репутацията му.
— Да отидем в моята каюта да изпием по нещо. Имам питие, което ще те стопли.
Гугенхайм отпрати прислугата си и сам наля коняка. Керълайн разгледа каютата му, докато той се занимаваше с напитките. Остана с впечатлението, че е различна от нейната, но това нямаше как да е вярно. Въпреки това изглеждаше по-топла. По-луксозна. Столовете бяха застлани с богато избродирани тъкани. На една масичка имаше прекрасна дъска за игра на шах с фигури, изрязани от камък. Бяха подредени в очакване, по средата на партията. Във въздуха се носеше силен аромат на парфюм, пикантен и мускусен. Тя надникна през вратата и видя спалнята му — от една кукичка на стената висеше копринен халат в бургундско червено. Каютата му излъчваше мъжественост, във всяко едно отношение — повече от всеки кабинет, стая за билярд или ловна хижа, в която беше влизала. Личният отпечатък на Гугенхайм си личеше върху всичко наоколо.
Докато отпиваха от чашите си, той заговори за себе си. Сигурно беше на възрастта на баща ѝ, но Керълайн откри, че е приятна компания. Всички разговори с Марк бяха станали толкова напрегнати. За Ондин, за пари, къде да живеят, как да прекарат живота си — всички теми бяха проблемни и можеха да доведат до скандал. Беше изтощена да стъпва на пръсти около него. Да се чувства така, все едно винаги трябваше да се защитава или да се извинява за желанията си.