Тя го скри в шепата си, докато минаваше оттам, и тихо го пъхна в джоба си.
Гласът на Керълайн прозвъня незабавно и обвинително. Като стрела, забита в гърба ѝ.
— Видях какво направи! Ти си крадецът! Ти си онази, която краде бижутата.
Стомахът на Ани се преобърна. Това беше истински кошмар. Тя се обърна да погледне Керълайн в очите, макар и да се страхуваше от нея.
— Но това е мое. Изгубих го преди няколко дни и…
— Лъжеш. Току-що го намери. Освен че крадеш, и лъжеш.
Защо не спираше да повтаря това? Керълайн сочеше Ани с пръст и го размахваше срещу нея.
— Била си тук снощи. Тогава си го оставила. Снощи си идвала и си оставила вратата отворена, когато си приключила.
Коленете на Ани трепереха. Какво се случваше тук? Какво си мислеше Керълайн Флечър, че е станало? Ани не си спомняше да е идвала в тази каюта снощи. Но вратовръзката на Марк… Дори в този момент беше в джоба ѝ — като безмълвен свидетел.
Макар че завесите бяха дръпнати, в каютата още беше тъмно. Ани посегна към ключа за осветлението, но явно имаше някакъв проблем с електрическата лампа (стюардите, които отговаряха за този край на коридора, се оплакваха по този въпрос), така че тя извади свещ от джоба си и я запали. Вдигна свещта, така че да вижда Керълайн по-добре — и Керълайн да я вижда, за да се увери колко е разстроена от несправедливото обвинение — но остана потресена от онова, което видя. Зениците на жената срещу нея бяха широко отворени, очите ѝ бяха тъмни като женско биле, лицето ѝ беше влажно от пот. Изглеждаше така, все едно почти не е спала, а халатът ѝ бе неудобно усукан около тялото ѝ.
Тук се случваше нещо много странно.
— Къде е Ондин, мисис Флечър? — попита Ани, като се обърна към люлката и вдигна свещта.
Люлката беше празна.
Керълайн се втурна срещу нея.
— Не се доближавай! Остави бебето ми на мира! Никога повече няма да я пипаш, разбра ли…?
Ани усети ръцете ѝ по ребрата си, докато я отблъскваха назад. Политна и се удари в стената.
Запалената свещ се изтърколи на пода, засилена точно в този момент от едно издигане на кораба по вълните.
Ани не можеше да стори нищо друго, освен да гледа с ужас как краищата на халата на Керълайн се подпалиха, а дългият език на оранжевия пламък пропълзя нагоре по дрехата, преди да мигне. Керълайн се отдръпна с писък. Наоколо нямаше нищо, с което да потуши огъня, никаква завивка. Ани отстъпи до вратата, парализирана от шока, като се опитваше да измисли какво да стори.
— Боже мили, какво става тук?
Гласът беше на Марк, а самият Марк се появи неочаквано, по пижама, и лицето му беше огряно от пламъците. Сетне изчезна — и се върна, като носеше с две ръце легена от умивалника. Във въздуха за миг увисна водна вълна, сетне се изля върху Керълайн и се разнесе миризма на пушек.
Последното, което Ани видя, докато бързаше навън от каютата, бе лицето на Марк: потресено, разгневено, невярващо. Думите на Керълайн звъннаха в ушите ѝ:
— Нещо не е наред с нея, Марк… Току-що се опита да ме убие!
А сетне отговори Марк. С думи, които разбиха сърцето ѝ.
— Стой далеч от нас, Ани Хебли! Не доближавай семейството ми! Остави ни на мира.
Трийсет и седма глава
Куфарът, пълен с пачките на Астор, беше лек в ръката на Марк Флечър. От самата близост до толкова много пари главата му се въртеше. Но освен това беше изпълнен с решимост. Беше отишъл до салона за пушачи, за да вземе куфара, а сетне да го предаде на Уилямс — според уговорката.
Светлината на новото утро пареше зениците му, докато подминаваше илюминаторите в първа класа към голямото стълбище. Със свободната си ръка разтърка очи. Изминалата нощ беше неспокойна и безсънна, куфарът не излизаше от мислите му, а вината и вълнението се боричкаха като скорпиони — накъдето и да обърнеше поглед. Дали някой случайно минаващ стюард не го беше видял снощи, пламнал от треска? Дали някой не се беше натъкнал на скривалището му, докато е спял?
От друга страна, пред него вече имаше бъдеще — този куфар и откраднатото богатство. Бяха повече пари, отколкото някога беше имал наведнъж. Кръвта му кипеше от тази мисъл, от риска, от възможностите. Не спираше да си представя какво можеше да направи с много пари. Беше чувал, че хазартът в Америка е с епични пропорции: плаващи казина на речни параходи, вагони за хазарт във влаковете, които прекосяваха безкрайните пусти прерии на Запада, прословути бордеи в Ню Орлиънс. С такива пари можеше да отиде навсякъде, където си поиска, и да вкуси наслади, нечувани в Англия. Ала сетне: какво точно беше видяла Ани снощи? Беше останал с особеното впечатление, че го бе очаквала, притаена в засада, само за да го залови на местопрестъплението. И тази странна сцена, която се беше разиграла в каютата току-що. Дали наистина се беше опитала да убие Керълайн, както настояваше тя? Сега не можеше да мисли за това… По-късно, след като предадеше куфара и можеше да си отдъхне, щеше да дойде на себе си. Но дотогава се чувстваше изваден от равновесие, а големите настойчиви очи на Хебли сякаш казваха, че знае повече, отколкото казва. Миналата нощ тя беше… ами не беше на себе си. Кротката прислужница, с която се беше запознал едва преди три дни, бе изчезнала без следа — а на нейно място се беше появила друга, по-агресивна и разстроена жена, изпълнена с отчаяние и решителност. И освен това позната нему — по начин, който безкрайно го измъчваше с усещането, че е пропуснал нещо, все едно бе влязъл по средата на пиесата.