А най-странното беше, че докато я държеше и си мислеше за семейство Флечър, Ани беше обзета от непреодолимо желание да види Ондин. Да вземе бебето на ръце, да го притисне в прегръдките си, да вдъхне от безценното му ухание, топло и сладко. Да я защити и да се увери, че няма да свърши като горкия Теди Утън, тялото на когото вече беше поверено на вълните.
Тя пъхна увития накит дълбоко в джоба си — а мекото усещане за тежестта му на това място беше като от котва, която да я задържи, за да не бъде отнесена от всички тези лоши предчувствия в мъглата — и пое надолу по тъмното стълбище, за да се подготви за сутрешните си задължения. Останалите пасажери сигурно щяха да се събудят скоро.
Тринайсета глава
11 април 1912 година, 10:30 сутринта
Заведено в архива на доктор Алис Лидър
Строго поверително
Пациент: Мадлен Астор, по баща Талмадж Форс
възраст: 18 години
Резултати от прегледа: общо здравословно състояние — добро; според самата пациентка е бременна в петия месец, но ако се съди по увеличението на корема, може и да е в по-напреднала бременност. (Шест месеца? Седем? Бележка: Може би го казва в опит да заличи идеята за това, че зачеването е било осъществено преди сключването на брака?) Пациентката е бледа; но телесната температура е добра, а дишането и пулсът са в приемливи граници. Видимо подуване на ставите, нормално по време на бременността.
Не възнамерявах да практикувам лекарската си професия по бреме на това пътуване; нещо повече, опитах се да обясня на мисис Мадлен Астор, когато дойде при мен, че съм на почивка с приятелите си, семейство Кениън и мисис Маргарет Уелс Суифт, и не съм подготвена да приемам пациенти. Но мисис Астор беше развила антипатия към доктор О’Лафлин, корабния лекар, и настоя да бъде прегледана от мен с обяснението, че ще се чувства по-комфортно със специалист от женски пол. Предвид положението ѝ, както и моментното ѝ състояние, когато се обърна към мен, нямаше да е благоразумно да ѝ откажа.
Мисис Астор дойде при мен без придружител и настоя съпругът ѝ да не присъства на прегледа. (Бележка: няма никакви доказателства за разрешение от негова страна. Дали да не се свържа отделно с него?)
Пациентката беше видимо уморена и създаваше впечатлението, че не се е наспала добре. Ръцете ѝ не се спираха на едно място. Когато я попитах защо е дошла при мен, тя не отговори, а вместо това ме попита дали вярвам в окултизма. Напълно искреният ми отговор гласеше, че не съм крайно запозната с темата, но имам няколко приятели, които са заклети последователи. Това сякаш ѝ помогна да се отпусне.
Пациентката сподели, че е убедена в присъствието на зъл дух на кораба, който се опитва да ѝ навреди. Когато я попитах защо смята така, тя ми отговори, че един от нейните прислужници, малко момче, ѝ е казал как е чул „жена от водата да го вика при нея“, малко преди да умре. В отговор я уверих, че децата често твърдят как виждат и чуват мъртвите. Предвид обстоятелствата в живота на детето — наскоро останало сирак, по думите на мисис Астор — това далеч не беше изненадващо. Думите ми сякаш я успокоиха в известна степен, но след това тя продължи с твърдението, че също вярва в съществуването на този дух и нещо повече, въпросният храни лоши намерения към нероденото ѝ дете. Тя ми призна, че според нея това има нещо общо с женитбата ѝ с мистър Астор и скандала около неговия развод, макар и да отказа да навлезе в повече подробности. От друга страна, нямаше и нужда да го прави. Макар и да не си падам по клюките, все пак съм попадала на вестникарски статии, посветени на шокиращия вихрен романс на мистър Астор с тази много по-млада от него жена.
Във всеки случай, с ясното съзнание, че да храня нейните фантазии няма да ѝ донесе никаква полза, аз споделих с мисис Астор професионалното си мнение — съвсем очаквано е да се чувства разстроена след смъртта на своя прислужник. Нейната реакция беше напълно естествена. Но съществуваше и риск от развиване на истерия: бяха налице допълнителни фактори като вълнението от скорошната сватба и последвалото внимание от страна на вестниците; и нейната бременност.
Предписах ѝ разтвор от лауданум с инструкции да бъде разреждан допълнително в съотношение 1:20 и да бъде приемана по четвърт чаша на всеки два часа. Скептично настроена, но видимо успокоена, мисис Астор си тръгна от каютата ми с уговорката да се срещнем отново на следващия ден.