Нещо не беше наред. Как така никой друг не го виждаше?
Тя здраво стисна очи, като се опитваше да прогони приближаващото главоболие.
Джак наведе вестника си.
— Не ти ли е добре, скъпа? Може би трябва да се върнеш в леглото.
То наистина я зовеше. Колко късно трябва да е било, когато Мадлен най-сетне успя да заспи? Беше се въртяла с часове, потънала в мисли за момчето. И за пророчеството, разбира се…
— Може би си прав.
Тя се изправи и бавно пое към спалнята на подутите си, болезнени крака, макар и повече дори от съня да жадуваше да се прибере у дома — не в Нюпорт, а в Ню Йорк, сред истинските си приятелки, с които беше отраснала. Вместо онези млади жени, които се бяха превъзнасяли по нея по време на пътешествието — останалите наследнички на богати фамилии, млади съпруги и познати от висшето общество, които се бяха превърнали в техни естествени спътници по време на тези пътувания.
В продължение на толкова много години да сключи добър брак беше нейното призвание, нейната мисия в живота — това си мислеше сега, докато се скриваше обратно между копринените завивки. В семейството ѝ никога не се бяха стремили към нещо друго. Беше получила най-доброто, което можеха да си позволят — частни училища и допълнително образование, уроци по танци, пеене и тенис. Приеми в домовете на най-висшето общество и ваканции на всички подходящи места. И това беше свършило работа за сестра ѝ Кетрин, като ѝ беше осигурило завиден брак и обществено положение. Значи щеше да свърши работа и за нея.
И тези очаквания никога не бяха притеснявали Мади. Тя обичаше училището, беше отлична ученичка, естествен лидер сред връстничките си и истинска пеперудка в обществото, която без колебание прелиташе от цвят на цвят. Всичко ѝ се получаваше лесно — но тя винаги беше жадувала за истинско предизвикателство.
Някои хора критикуваха нейното семейство, като ги обвиняваха в катерене по обществената стълбица и ги наричаха парвенюта, натрупали богатството си с търговия, но родителите ѝ не им обръщаха никакво внимание. „От векове е така — отбелязваше с презрение нейната майка всеки път, когато ги хулеше тази или онази влиятелна дама. — Само така можеш да постигнеш успех — със стратегическо планиране. Само така може да се изкове един велик род.“ Нямаше нужда да се казва, че техният род щеше да бъде велик.
Запозна се с Джон Джейкъб в курорта Бар Харбър през лятото на 1910 година. Мадлен беше на седемнайсет години, а Джак — на четиресет и пет. Бяха на почивка в лятната къща на общи приятели и Мади играеше тенис с едно от другите момичета, като демонстрираше блестящата си форма. Джак улови една топка, която беше излетяла настрани от корта, и лично я донесе обратно, за да ѝ я върне. Тя веднага разбра какво означаваше погледът му, когато ѝ подаде топката и се представи. След това майка ѝ едва не припадна от вълнение. „Мистър Астор е проявил интерес към теб, скъпа моя! Трябва да изиграем това много внимателно — наистина много внимателно!“
Мадлен нямаше нужда да го чува от майка си. Дългосрочната стратегия беше любимата игра на Мади. Също като приятелките си, тя беше отгледана и подготвена да ражда принцове. Съревнованието между дебютантките беше кървав спорт. И тя беше победила — беше успяла да накара най-богатия мъж на света да ѝ предложи брак. Всички нейни приятелки ѝ завиждаха за това. Една от тях дори получи нервен срив по този повод.
В крайна сметка моминското име на Мади буквално означаваше „сила“.
В краката ѝ лежеше Кити, любимото куче на Джак порода еърдейл териер — тя винаги спеше на леглото при тях. Сега кучето нададе лек вой, все едно отразяваше безпокойството в мислите на Мади.
От стомаха ѝ се надигна болезнен прилив от вина и опасения, който изгори гърлото ѝ, когато си спомни, че за Кити отговаряше Теди. Кучето сигурно плачеше за изчезналия си приятел.
— И двамата сте много окаяни тази сутрин — отбеляза нейният съпруг, като се изправи до тях.
— Не можеш да очакваш да не изпитвам нищо за горкото момче.
— Все пак не беше твое дете — отвърна Джак под носа си.
Тя стана от леглото и отиде до гардероба от богато украсен махагон, като кипеше вътрешно, докато се опитваше да си избере рокля за деня.
Даде си сметка, че е ядосана — и дори изпълнена със страх.
За всичко беше виновна Ейва, първата жена на Джак. Мъжът ѝ не искаше да повярва — и в началото дори самата Мади не искаше, но сетне разбра, че противният слух, който беше дочула нейната майка, действително отговаряше на истината. Разводът на Джак бе грозна история — беше станало преди да се запознае с него, за щастие, но това не беше попречило на Ейва Уилинг Астор да развие мания за отмъщение. Бившата му съпруга ужасно му се беше разгневила, когато бе обявил намерението си да се ожени повторно. Бяха разведени от по-малко от една година; новият му брак идваше скандално скоро — и разбира се, новата му жена беше скандално млада. Ейва се боеше какво може да означава това за нейния син и дъщеря, когато на света се появи нов комплект деца на семейство Астор — по-малки, по-сладички и живеещи с баща си по цял ден, всеки ден.