Майката на Мади използва шпионската си мрежа, за да научи, че Ейва е наела циганка да ѝ направи магия. Мади щеше да се разсмее с глас, когато чу за това, ако окултизмът не беше водещата мода и ако тя не знаеше със сигурност, че много дами от висшето общество ходят на врачки, за да общуват с мъртвите и да им предсказват бъдещето. Циганката на Ейва беше добре известна в Манхатън и държеше екзотично малко ателие в модерен квартал, като дори рекламираше услугите си във вестник „Таймс“. Агентката на майката на Мади им подготви пълен доклад за предполагаемата черна магия. „Мъжът ти и новата му съпруга никога няма да познаят щастието задълго — повтори тя, като имитираше славянския акцент на циганката. — Той никога няма да има дете, което да обича повече от онези, които вече има, а новата му съпруга ще изгуби всекиго, когото някога е обичала.“
Джак го беше посрещнал с насмешка. „Ейва? Да плати на циганка? Това е невъзможно. Тя е най-благоразумната жена, която познавам.“ Но мъжете често отхвърляха силата и важността на подобни пророчества, както и на всичко, което не можеха да видят с очите си или да пипнат с ръка — или да притежават.
Мади беше изчакала да пристигнат в Кайро, за да се консултира със собствената си врачка — едноока старица, добре позната на заможните чужденци, които пребиваваха за по-дълго в страната. Жената ѝ каза, че ясно вижда злия дух, който следва Мади навсякъде, обвързан с нея в резултат от проклятието на циганката. „Отърви ме от него — нареди Мади, като повиши глас, докато се опитваше да не избухне в плач. — Нося дете, което трябва да защитя. Ще ти платя каквото поискаш.“ Но старицата беше настояла, че Мади трябва лично да прогони злия дух. „Трябва да докажеш, че си по-силна от врага си.“ Жената не говореше английски много добре и Мади не разбра точно какво имаше предвид. Тя никога не беше бягала от битките, но как точно се предполагаше да прогони нещо, което не може да види или да пипне? Беше взела решение да се обърне към друг специалист в Ню Йорк — един прочут медиум.
Но сега съжаляваше, че го беше отложила.
И трябваше да предприеме нещо веднага, още преди да пристигнат в Ню Йорк. Не ѝ харесваше тази сянка, която смъртта на Теди бе хвърлила върху нея и всичко останало. И неприятното подозрение, че това няма да бъде последният резултат от въздействието на черната магия.
Тя се беше сближила много с Теди, всъщност ѝ беше станало жал за него, след като беше научила, че родителите му са починали, и го бе взела в домакинството. Момчето беше станало като член на семейството. Едва ли не. Беше си фантазирала да го осинови — не официално; Джак никога нямаше да се съгласи на подобно нещо, нито двете му деца от предишния му брак, които не бяха много по-големи от самата Мади и, както тя подозираше, не виждаха нищо друго освен пари, когато погледнат баща си. Представяше си да вземе Теди под крилото си подобно на любим племенник, като му осигурява хубави дрехи и топла храна, и си фантазираше как ще я тачи момчето и дори ще я обича. Това момче щеше да олицетвори доброто, на което бе способна самата тя.
Но сега, разбира се, всичко това нямаше как да се случи.
А най-лошото беше, че знаеше кой е виновен — виновна беше тя, каквото и да беше казала доктор Лидър, за да я успокои. Теди нямаше да ги придружи на това пътешествие, ако не беше настоявала. Щеше да си остане в имението им в Бийчуд заедно с прислугата, където да полира сребърните сервизи и да изпълнява дребни поръчки в очакване на завръщането им. Джак беше повдигнал вежди, когато го беше помолила за това, но беше склонил, за да я зарадва. И не се беше оплаквал от него — дори онзи път, когато Теди бе изгубил Кити в Египет. Кучето беше избягало от момчето, а след това то не беше посмяло да им каже веднага. В крайна сметка се наложи Джак да възложи на група прислужници да останат там и да продължат да го търсят, но без успех. Откриха го отново след няколко дни, по чиста случайност — на борда на баржата на друга групичка заможни американски туристи. Мади беше сигурна, че след този случай Джак ще настоява да се отърват от момчето, но той не го направи.