Беше обичала Теди — посвоему — а злият дух ѝ го беше отнел. Точно както бе казала циганката на Ейва.
Мъжът ѝ забеляза, че поглежда кучето, докато сваляше халата си, за да започне да се облича за предстоящия ден.
— Знам, че ти е мъчно за Теди — рече Джак. — И обожавам да виждам чувствителната ти природа. Но наистина трябва да се опиташ да забравиш за това. Цялата тази меланхолия няма как да е полезна за бебето.
Тя завъртя очи към тавана. Все едно той можеше да знае какво е полезно за бебето.
Семейство Астор не бързаха за никъде. Беше цяло събитие дори само да се подготвят за началото на деня; и днешният не беше изключение въпреки ужасната сянка на смъртта на Теди, надвиснала над тях. И тъй, вече отдавна беше станало следобед, когато косата на Мадлен най-сетне беше готова и двамата се присъединиха към приятелите си на една маса в „Кафе Веранда“, където играеха карти на питие.
Не, не им бяха приятели. Това беше тяхното обкръжение. Хората като тях. Неколцина от присъстващите — изостанали от обществената надпревара, които при обичайни обстоятелства нямаше да отговарят на високите стандарти на останалите, но за кратко се бяха издигнали до техния ранг по силата на необичайните размествания, придружаващи всяко пътуване на кораб — щяха да бъдат забравени в мига, в който слязат на пристанището, захвърлени като ненужен чадър.
„Кафе Веранда“ напомняше на Мади за нейното пътешествие до щата Флорида, когато беше на тринайсет години. Онова, което тогава ѝ се стори неописуемо екзотично — палмите, пясъчните плажове и сладките малки алигаторчета — сега бледнееше в сравнение с нещата, които бе виждала в Кайро и Александрия. При все това салонът на кафенето събуждаше спомени за онова семейно пътуване с миниатюрните си палми в саксии, тръстиковите си мебели и големите вентилатори, които лениво се въртяха на тавана. Ярките зелени и коралови цветове на възглавниците жизнерадостно контрастираха с безкрайното сиво на океана и небето навън.
И все пак за момент отново я обзе лошо предчувствие, когато видя събралите се там — Уилям Т. Стед и семейство Дъф-Гордън; Керълайн Флечър и нейният съпруг — хубав млад мъж на име Марк, който непрекъснато беше смръщен от тревога. Все едно се бяха събрали отново присъствалите на спиритическия сеанс — но към тях този път се беше присъединила и доктор Алис Лидър. Миналата вечер беше завършила с трагедия; струваше ѝ се лоша идея същите хора да се съберат отново. Обединяваше ги онова неизказано нещо. Онзи начин, по който всички свещи бяха угаснали едновременно.
Онзи начин, по който се беше изтръгнал писъкът от гърлото ѝ, когато за пръв път бе зърнала Теди проснат на пода в спалнята им.
Мади потъна в един тръстиков стол, благодарна за дебелите възглавници на него, и загледа как мъжете започнаха да се занимават с Кити, като я потупваха твърде агресивно с нехайните си ръце. Мъжете обичаха домашни любимци — и подразбиращото се позволение да се отнасят с тях както си искат.
— Браво на теб — рече сър Дъф-Гордън на кучето, докато го държеше за брадичката.
— Защо не се присъедините към нас? — предложи лейди Дъф-Гордън, без да откъсва очи от картите си. — Ако и двамата играете, можем да направим още едно каре.
Макар да беше с една или две години по-възрастна от Джак — почти на петдесет — тя не изглеждаше на повече от трийсет и пет години. Притежаваше елегантност — и арогантност — от която повечето жени посърваха, но Мади беше забелязала, че чувството ѝ за хумор, макар и хапливо, винаги е сърдечно. Беше красива, светска, съобразителна жена, която не се впечатляваше лесно — все качества, които Мади се надяваше да култивира у себе си с времето. И освен това беше успешна делова дама — което несъмнено представляваше истинска рядкост. Една от най-популярните истории в последно време беше за това как беше изработила за френската кабаретна актриса Габи Десли пълен комплект от ефирни нощници и халати, които да облича, докато я ухажва лично португалският крал. След този случай всички от обкръжението на Мади у дома си бяха поръчали от нея подобни фини копринени одежди, макар и нито една да не беше посмяла да ги облече, или поне Мади не знаеше за това.
— Така ще можем да се възползваме от мистър Флечър и мистър Стед, вместо да ги оставяме да седят покрай нас, все едно никой не ги е поканил на танц на бала — добави Луси.
— Притежавам много повече качества като наблюдател, отколкото като участник в събитията — отвърна Стед с характерната си дистанцираност.