— Друго съм чувала аз — съсече го в отговор Луси, като повдигна едната си перфектно оформена вежда.
Мадлен знаеше за какво намеква: професионалната биография на Стед като репортер. И най-вече за скандала с Елиза Армстронг. Всички знаеха за това. Всички си шушукаха. Как се беше проявил като много повече от наблюдател. Как беше действал под прикритие, за да се снабди с платено момиче — при това само на тринайсет години — и след това беше отвел момичето в един пансион за цяла нощ, в името на „проучването“ за статията си. Целта му била да изобличи лекотата, с която се провежда търговията с човешка плът — под носа на всички в цивилизована Англия. Но беше успял да постигне нещо съвсем друго — да предизвика съмнения и скандали, които бяха обхванали целия елит на обществото.
Като се замисли човек, едва ли не американско постижение от негова страна.
Но всичко това се беше случило много преди Мади дори да се роди, и мислите на тази тема я изпълваха с нетърпение и безпокойство. Отново изпита внезапен копнеж да види истинските си приятелки у дома. Шест месеца, прекарани в пътешествие, бяха ужасно много време.
Изведнъж отчаяно ѝ се прииска да се махне от този кораб.
— Бездруго не обичам играта на бридж — обясняваше Джак. — Винаги съм смятал, че жените са много по-сръчни в следенето на картите от мъжете. Поредната им малка тайна.
Той почеса Кити по корема — кучето се беше проснало по гръб с вирнати крака, а езикът му висеше настрани от устата. Кити знаеше как да накара Джак да я обича. Мади си помисли, че двете с Кити заемаха едно и също равнище на емоционална привързаност в съзнанието на нейния съпруг. Тя също знаеше как да накара мъжа си да мърка като коте. Ориентираше се бързо в играта.
— В такъв случай се питам — продължи Луси Дъф-Гордън, — защо повече от нас не управляват собствен бизнес, след като сме пълни с толкова много малки тайни.
Нейният съпруг, сър Дъф-Гордън, се прокашля в ръкава си.
— Сигурно защото не всички млади жени споделят твоя интерес към бизнеса, скъпа моя. Мисис Астор, можете да заемете моето място, ако желаете.
Той стана от масата, като предложи картите си на Мадлен, и добави:
— Но това ще означава да играете в екип със съпругата ми. Внимавайте какво ще обявите.
— Никой не смята, че това е остроумно — отбеляза Луси, докато подреждаше картите в ръката си.
Мади бързо отклони поканата с думите:
— Не бих могла.
Истината беше, че не обичаше бридж. Свързваше тази игра с обкръжението на майка си. Дами на нейната възраст, които прекарват по цели часове в салона, като си разменят клюки на чай и шери, а картите плющят по стъклената масичка. Не ѝ се искаше това да бъде и нейното бъдеще — колкото и да беше сигурна, че ще стане точно така. Колкото и да беше спечелила самата тя от въпросните клюки.
Предпочиташе по-активните забавления. Тенис, езда, дори ветроходство. Беше чула, че на борда на кораба има игрище за скуош — с балконче, от което зрителите да наблюдават играта. Имало си и професионален треньор, и всичко. Искаше ѝ се да поиграе, но беше изключено да тича в това състояние. Един господ ѝ беше свидетел, че имаше нужда да се раздвижи — най-вероятно щяха да си седят на задните части цяла вечер, като се има предвид, че след вечерята в салона щеше да се проведе концерт за пиано, на който явно всички смятаха да присъстват. Поне салонът беше хубав, с гоблени от Обусон и илюминатори от оловно стъкло.
При все това тя остана да ги погледа, докато изиграят една партия: карето се състоеше от лейди и сър Дъф-Гордън, мисис Флечър и доктор Алис Лидър. Искаше най-вече да види дали Луси ще каже нещо пикантно за някой друг на кораба. Единственото, което ненавиждаше повече от клюките, беше да не ги знае.
Освен това Мади обичаше да наблюдава хората. От поведението на един човек можеше да се разбере толкова много за него, когато си мислеше, че никой не го гледа.
От друга страна, присъствието на Алис Лидър предизвикваше необяснимо неудобство у нея. Докторката изглеждаше необичайно сред останалите, със строгите си кафяви поли, консервативните си очила и прибраната си коса. Съвсем различна от лейди Дъф-Гордън например, която винаги се обличаше толкова красиво. Днес беше в бледорозова коприна с десен от миниатюрни розови пъпки. Двете бяха като масло и вода.
— Къде е Гугенхайм? На уроци при своята френска певица? — попита Джак, а мъжете се разкикотиха.
Дали в гласа му не прозвуча нотка на ревност, зачуди се Маги. Всички знаеха, че певицата, на която беше платил да го придружава на това пътуване, не го учеше на френски. Или поне не на френски песни.