Керълайн вече я водеше, като притискаше здраво ръката на Мади към тялото си. И вече не я поглеждаше, не: Керълайн гледаше в краката си, все едно следваше някаква пътека, невидима за Мади.
— В града, където отраснах, имаше много католици. Една от моите приятелки католички ми разказа история за енорийски свещеник — стар човек, който навремето често се занимавал с екзорсизъм. Имало един определен случай… Свещеникът не искаше да говори за това, но енориашите разказваха. В съседен град живеел някакъв млад мъж… Обвинили го в това, че е убил брат си от ревност, защото брат му се оженил за неговата любима, за която се надявал да се ожени самият той.
Мади беше започнала да се уморява — от бременността толкова лесно оставаше без дъх — и се опита да се измъкне от хватката на Керълайн, но тя я държеше здраво и продължаваше да я тегли напред със себе си по дългия, пуст коридор. Дърпаше я така, все едно Мади беше някакво непослушно дете.
— В семейството му били убедени, че техният син е обсебен от духа на брат си. Преместил се в къщата на мъртвеца, спял в леглото му, наслаждавал се на компанията на жена му — мъртвецът използвал тялото на брат си, за да се радва на живота, който иначе щял да му бъде отнет.
Мади изсумтя, неспособна да се сдържи.
— Каква глупост! Това очевидно не е обсебване: намеренията на убиеца поначало са били такива. Убил е брат си, за да спечели любимото си момиче, и е използвал обсебването за извинение. От семейството му просто не са можели да приемат мисълта за това, че синът им е способен на такова зло…
— Точно така решил и началникът на полицията. Но въпросното семейство притежавало известно влияние в онзи град и осигурило на свещеника няколко дни за действие.
Натискът върху пръстите на Мади стана болезнен.
— Свещеникът опитал с всички обичайни методи: завързал мъжа, молил се над него часове наред, ръсил го със светена вода, карал го да целува разпятието. Но нищо не свършило работа. Накрая, когато времето му било на привършване, в пристъп на отчаяние, свещеникът завел мъжа до езерото зад къщата на семейството и го… потопил под водата. Напълно. Така искал да измами духа, че мъжът ще умре, за да го накара да се покаже.
Мади ахна.
— Точно така направил онзи свещеник. Потопил брата под водата. И го задържал там, колкото и да се мятал и да се съпротивлявал. Задържал го под водата, за да го спаси.
Мади всеки миг щеше да припадне от болка. Керълайн стискаше пръстите ѝ с такава сила, че ги мачкаше едни в други.
— Свещеникът едва не го удавил, но все пак го издърпал от водата в последния възможен миг. Мъжът кашлял и не можел да си поеме дъх, но бил жив. И свещеникът с облекчение открил, че това свършило работа: успял да прогони духа на мъртвеца от него. Пред очите му отново бил предишният брат.
— Убиецът — уточни Мади.
Двете бяха стигнали до края на коридора. Керълайн я изведе през една врата на панорамната палуба. Застанаха до парапета на кърмата, откъдето виждаха как сиво-зеленият океан остава зад тях, разкъсан от две спираловидни дири от витлата на кораба. Мади се загледа надолу в студеното тъмно море. В необятната бездна. Беше далеч, много далеч надолу.
Къде бяха всички? В това усамотено кътче ѝ се струваше, че на кораба бяха само те двете. Обзе я хлад. Защо я беше довела тук Керълайн Флечър? Бяха подминали стълбището, което водеше към първокласната каюта на семейство Астор с удобното, сигурно легло.
Керълайн най-сетне пусна ръката ѝ. Мади се зае да я разтрива, за да възстанови кръвообращението в пръстите си, докато двете стояха до парапета и се взираха в хипнотичното вълнение на морето.
— Когато духът бил прогонен, а братът — убиецът, както казваш ти — дошъл на себе си, останал ужасен. Защото, докато бил под влиянието на брат си, убил момичето. Както казал на свещеника, мъртвият му брат го накарал да го стори. Мъжът се заклел, че у него е живял отмъстителният дух на брат му. Видял щастието по лицето на момичето, докато били в брачното ложе — защото тя поначало искала да бъде с първия брат — и мъртвият брат побеснял от ревност, когато го видял. Убил момичето, а сетне искал да убие и брата. Такава е силата на ревнивото сърце, дори отвъд гроба.
„Силата на ревнивото сърце.“ Това беше само история, но Мади не се съмняваше в истинността ѝ. Усещаше болката и объркването на онзи брат навсякъде около себе си.
Керълайн продължи да се взира в морето.
— А сега братът, след като видял какво е сторил, какво го е накарал да стори отмъстителният му брат, не бил на себе си от ярост и угризения. Какво друго можел да направи, освен да се самоубие? Пронизал се право в сърцето в мига, в който се върнал обратно в къщата на родителите си.