Тя си пое дъх. Значи и той усещаше връзката помежду им; значи не всичко беше само в главата ѝ.
— Разбира се — чу се да отговаря тя.
Той пое навън през пълния салон и тя го последва, все едно я теглеше невидима нишка. Двамата излязоха през вратата, обратно на панорамната палуба. Навън беше станало по-тихо и по-тъмно. Сигурно вече минаваше десет часът. Пасажерите скоро щяха да започнат да се оттеглят в каютите си; мнозина вече го бяха направили.
Когато се озоваха в едно тихо ъгълче навън, далеч от гъмжилото, той се обърна към нея. Двамата бяха останали съвсем сами и усещаха единствено лекото полюшване на кораба под краката си — нещо, което не се забелязваше при обичайни обстоятелства, а само в мигове на абсолютен покой.
— Станах свидетел на нещо, което не мога да си обясня, и се питах дали ти също не си забелязала. Става дума за Ондин. Тази сутрин, когато се събудих, бях готов да се закълна, че видях нещо като белези от нокти по лицето на бебето. Но сетне… изчезнаха. Пред очите ми. Преобразиха се от розови разкървавени ивици в по-тънки бели линии, а след това… се стопиха без следа. Остана само гладка кожа.
Той затаи дъх, очевидно в очакване да му се присмее.
Първата ѝ мисъл беше изпълнена с тревога: дали не я обвиняваше за това, че е наранила бебето?
— Възможно ли е да се е одраскала сама? Бебетата правят такива неща.
— Лично проверих ноктите на ръчичките ѝ — бяха подрязани късо. Явно мис Флетли все пак става за нещо.
Той здраво стисна устни. Понечи да заговори отново, сетне се отказа и накрая все пак го стори.
— Не ми се иска да го призная, но… да. Крайно… необичайно. Почти… свръхестествено. А има и още… Снощи се случи още нещо, Ани — в момента Ондин е добре, но тогава…
Той потрепери.
По гръбнака на Ани полази леден пръст. Сетне сякаш я побутна, за да я насърчи. Кажи си.
— Когато се събудихме, Ондин се беше задушила… Жена ми…
Той млъкна, все едно нечии ръце бяха стиснали неговото собствено гърло.
Нима Керълайн беше душила детето? Нима смяташе, че жена му носи вина за белезите? Ани беше чувала истории за нещата, които причиняваха понякога майките на бебетата си. Лоши неща. Керълайн Флечър не приличаше на такава жена. И все пак — какво друго обяснение можеше да има? На Ани ѝ стана жал за Ондин. Безпомощното създание.
А освен това си спомни за нейната брошка — открита у мъртвото момче — която все още стоеше увита в носна кърпа в джоба на Ани.
Горкият човек се измъчваше и това се виждаше съвсем ясно.
Той подозира жена си. Мисълта се появи у нея и Ани вече не можеше да я изтрие, макар и стомахът ѝ да се свиваше от тази мисъл.
— Мога ли да помогна с нещо?
В очите му имаше толкова много тъга; беше готова на всичко, за да я прогони.
— Да намерим някое по-тихо място. Тук има твърде много хора — рече той.
Това не беше вярно — от множеството по панорамната палуба почти не беше останала следа, а нощното море беше тъмно и искрящо. Въпреки това той я притегли още по-навътре в мрака, до едно усамотено място — съмнително място, където за една стюардеса щеше да бъде трудно да обясни какво прави там с женен пасажер — и отново се обърна към нея, а вятърът развя косата му около лицето и накара нещо в нея да се извиси.
— Надявам се, че нямаш нищо против да ти се доверя по този начин, мис Хебли. Давам си сметка, че не е уместно и не искам да се налагам по този начин, но… имам чувството, че нямам с кого другиго да поговоря… Тези хора…
Тя предположи, че имаше предвид пасажерите от първа класа.
— Те са хора на жена ми, а не мои.
— О? — възкликна въпросително тя.
В същия миг усети, че през цялото време е знаела това — и именно тази е била първоначалната причина да изпита привличане към него. Не беше само този поглед в очите му, който сякаш притегляше нещо в нея. Беше чувството, което бе доловила у него — че се намира встрани от епицентъра на събитията, точно като нея самата. Чувството за това, че този кораб, с всичките му удобства, не беше предназначен за него, както не беше предназначен за нея.
— Не съм роден в богато семейство — обясни той, като придружи думите си с измъчена усмивка. — Хората, които винаги са разполагали с богатство, дори не могат да разберат какво е. Да се чувстваш толкова…
— Безпомощен — прошепна тя.