— Аз съм, Марк. Ани, мис Хебли от „Титаник“. Нали ме помниш? — заговаря тя, като се опитва да го успокои, гали го по ръцете, потупва го по бузата.
Но това сякаш само влошава положението. Той отдръпва ръцете си. Целият трепери. Горкият човек.
Защо не казва нищо? Сякаш не може да говори, въпреки че превръзките не закриват устата му. Бил е ранен в главата, а това не е добре. Може би мозъкът му е увреден. Ани е виждала войници, изпаднали в кататония — неспособни да помръднат в инвалидните си колички, макар и краката им да са съвършено здрави; неспособни да направят нищо друго, освен да се взират в празното пространство пред себе си. Това наистина не е добре. Не, Господи, моля те. Току-що ни събра. Не ми го отнемай сега. Аз бях добро момиче. Време е да си получа наградата.
— Чакай тук, Марк — казва му тя, като се обръща. — Ще отида да доведа доктор.
Бездруго вече се съмва и нощните смени скоро ще свършат.
— Веднага се връщам. Всичко ще бъде наред. Ще се оправиш. Обещавам. Вече сме заедно. Нищо друго няма значение.
Деветнайсета глава
19 ноември 1916 година
„Британик“
Свързочното отделение нарочно не е ярко осветено през нощта. Грее само една лампа, със слаба светлина. Чарли Епинг предпочита така.
Това е любимото му време — точно преди да се зазори. Нищо не помръдва. Цари пълна тишина, ако не се смята тихото почукване на телеграфния апарат, което се чува от време на време — ритмично и успокоително. Морето е като необятно сребърно море, проснато пред него.
Работи сам. Тоби Съливан, вторият радист, трябваше да е на смяна заедно с него, но Епинг му каза да отиде да си почива. Няма много работа за вършене, а Чарли предпочита да се занимава с нещо. Освен това избира тишината пред отегченото, неспокойно мърморене на Тоби.
Епинг преглежда вчерашните съобщения, получени от командния щаб, за да ги подготви за вниманието на помощник-командир Дайк на сутринта. Някои са всекидневни — съобщения за смените в столовата и новите разпоредби за използването на съоръженията за отдих — други са важни. Той прочита всеки доклад и ги подрежда по важност, според собствените си разбирания, но Дайк ще вземе окончателното решение кои от тях са толкова належащи, че да занимава командира с тях. Всички знаят, че капитан Бартлет оставя всекидневните въпроси на Дайк. Бартлет се смята за човек, който мисли мащабно, и не обича да го разсейват с подробности.
Ключът на морзовия апарат започва да почуква зад гърба на Епинг. Това е необичайно: в този час не се получават много телеграми. Той се заема да запише съобщението. Няколко групи символи по-късно, Епинг разбира, че е кодирано. Доклад от разузнаването. Това означава, че работата не е толкова проста. Ще трябва първо да го разшифрова, а след това да го напечата на пишещата машина, така че Дайк да може да го прочете, когато стане. От командването сигурно щяха да го изпратят тази сутрин, но „Британик“ вече беше отплавал — малко по-късно от предвиденото, когато бурята беше отминала.
Преди да седне, за да разшифрова съобщението, Епинг спуска щорите. Така никой, който минава покрай свързочното отделение, няма да може да надникне вътре, докато той изписва тайните думи на обикновен език. На кораба бездруго никой не е буден — освен някои от нощните дежурни, но така е по протокол. Службата му включва да защитава секретната информация и той се отнася много сериозно към нея. След като спуска щорите, отключва едно чекмедже, изважда оттам справочника с шифрите и проверява определения за съответния ден. Този шифър указва как са разбъркани буквите, с които е кодирано съобщението. Сменя се всеки ден и ако за разшифроването не се използва правилният, вместо секретно съобщение се получава безсмислена поредица от букви. Сетне Епинг взима лист разчертана хартия и подострен молив и се заема да вписва разшифрованите букви една по една.
Цялото съобщение му отнема почти цял час. Докато се занимава с това, не обръща внимание на думите, които се получават. Съсредоточава се върху издирването на правилните букви от шифъра. Едва след като приключва, се обляга назад и прочита целия доклад, като иска да се увери, че е направил всичко както трябва и съобщението звучи смислено. Но освен това е любопитен какво пише вътре.
Един германски източник е информирал британското разузнаване, че проливът Кеа е миниран. Епинг се обръща към навигационната карта на стената, макар да няма нужда. Вече са направили пет поредни плавания, за да натоварят ранени от Мудрос, и всеки път са минавали през този пролив. И преди е имало слухове за това, че е миниран, и капитанът е решавал да поеме този риск. Възможно е германците нарочно да разпространяват фалшива информация, като се надяват да подлъжат английското командване да изпрати насам някой от миноносците, които осигуряват свободното плаване по Ламанша.