Епинг прокарва върха на пръста си по износената хартия на картата, като проследява географската дължина и ширина, посочени в доклада от разузнаването, за да стигне до пролива Кеа, нашарен с острови. Предполагаемите мини са точно по маршрута, по който трябва да премине „Британик“. Докато се взира в това място на картата, Епинг — който не е склонен да се тревожи излишно — усеща как по тялото му пробягва тръпка. Все едно някой ходи по гроба му, както би казала майка му.
Той сяда на пишещата машина, зарежда нов лист хартия и започва да чука по клавишите. Това е първото нещо, което Дайк трябва да види на сутринта.
1912
До: мистър и мисис Артър Райърсън
пасажери в първа класа
Настоящото е потвърждение на това, че погребението на сина ви Артър Райърсън-младши е организирано според вашите изисквания. Погребалната церемония ще се проведе на 19 април в 3 часа следобед в епископалната църква „Сейнт Марк“ на Локъст стрийт. Безкрайно съжаляваме, че се налага да прекъснете пътуването си поради тази сърцераздирателна трагедия. Целият град е разтърсен и изпълнен със скръб от трагичния инцидент. Приемете най-дълбоките ни съболезнования.
Погребален дом „Уайт“, Купърстаун, щата Ню Йорк
До: Кристофър Мичъл
Седмо авеню, Ню Йорк
Обръщам се към вас с желанието да ми предоставите услугите си за поверителна консултация. Наши общи познати ме увериха в дискретността ви. В момента пътувам към Ню Йорк и по разписание трябва да пристигна на 18 април, така че скоро след това ще се свържа с вас. Отнася се до един особено належащ въпрос. Подчертавам, че разчитам на абсолютна дискретност от ваша страна.
Мисис Мадлен Талмадж Форс Астор
До: Бенджамин Гугенхайм
пасажер в първа класа
Повишено внимание при пристигането в Ню Йорк. Адвокатът на вашата съпруга ни уведоми, че тя ще предприеме процедура за развод, ако името на мадмоазел Обар се появи във вестниците. Може би моментът е подходящ да изпратите мадмоазел Обар на почивка в провинцията. Например две седмици в някой курорт в щата Пенсилвания? С личен автомобил, който да я вземе от пристанището? Ако сте съгласен, незабавно ще се заемем да го организираме.
Двайсета глава
12 април 1912 година
„Титаник“
Издигане и спускане.
Земята се надига под нея и не спира да се издига все по-високо, докато не увисва за миг…
Сетне леко се наклонява…
И започва спускането, надолу; надолу, все по-надолу.
Движението е ритмично, като люлеенето на кораба.
Като езда. Като порив на мускули и мощ.
До Ани има друго тяло. Топло, здраво, силно. Двамата се издигат и спускат заедно, притискат се един в друг, притискат се отново и сетне се притискат в едно общо цяло, с преплетени тела. Пръсти, ръце, крака. Кожата им лепне от пот. По жилите ѝ тече топлина, като огън в пещта.
Но в нея има и нещо друго — копнеж, който е толкова дълбок, че се усеща празна отвътре. Господ обича добрите момичета, Ани.
Ани примигна, но светът пред очите ѝ продължи да плува в мъгла, преди най-сетне да се проясни.
Беше в коридора пред каютите в първа класа. В мрака грееха миниатюрни електрически лампички като светулки. Ани беше облечена само с тънката си памучна нощница, без халат или пантофи. Светлата ѝ коса беше спусната на раменете. Кожата ѝ беше настръхнала, а зъбите ѝ тракаха от студ. Може би именно тяхното тракане я беше събудило.
Тя разтърка очи. Сигурно беше ходила насън. Досега не се беше случвало.
Обгърна гърдите си с ръце, за да ги прикрие. Къде се намираше? Опита се да различи номерата на каютите на оскъдната светлина, но и без това беше почти сигурна къде е: пред вратата на каютата на семейство Флечър.
Отдолу се процеждаха звуци. Тя ги разпозна: бяха на двама души, които правят любов. Разпозна дори гласовете им, макар и да не беше произнесена и една-единствена дума — разпозна тембъра и тона им, докато ръмжаха и се кискаха, въздишаха и стенеха. Марк доставяше удоволствие на жена си така, както го беше правил с Ани в нейните сънища.