Тя несигурно слезе по стълбището до кухнята, като внимаваше да не пречи на работата на главния готвач, докато вземе и притопли млякото в една малка тенджерка. Внимаваше и да не го прегрее, така че да се пресече, и провери колко е топло с върха на кутрето си, преди да свали тенджерката от печката. За момент остана там, като чакаше млякото да изстине мъничко. Извади брошката на Керълайн от джоба си, където вече я носеше постоянно. Погали гладките ѝ форми с върховете на пръстите си. Сетне я прибра, преди млякото да е изстинало прекалено.
Ани се втурна към каютата на семейство Флечър, като едва успяваше да задържи подноса. Почука на вратата по-силно, отколкото трябваше, и притеснено зачака да я пуснат да влезе. Заслуша се в шумовете, които се чуваха от другата страна — приглушени гласове и тихи стъпки по килима. Вече не се чуваха стонове и въздишки, но споменът за тях продължаваше да тегне в гърдите ѝ, така че отново се почувства пламнала и замаяна.
Влезе веднага щом ѝ отвориха вратата, без да чака покана. Знаеше какво да прави и остави подноса на същото място като преди, свали капачето на тенджерата и се обърна, за да вземе шишето за млякото.
Керълайн беше оставила бебето на леглото, по средата на един бял чаршаф. Ондин изглеждаше някак различно. Ани веднага забеляза това. Бебето беше неестествено притихнало. Безжизнено. А под очите му имаше ужасяващи тъмни кръгове. То беше болно. Нещо очевидно не беше наред. Марк имаше право да се тревожи снощи.
Ани се втренчи в Керълайн, която се беше излегнала до дъщеря си. Не беше сигурна дали една майка трябва да гледа новороденото си по този начин, когато е толкова беззащитно. В погледа ѝ се четеше нещо пресметливо. Нещо преднамерено и обмислено. Когато го видя, Ани отново се изплаши за Ондин.
— Чу ли ме, Ани? Мис Хебли? — продължи Керълайн, като се обръщаше към нея. — Можеш да си вървиш. Аз ще се оправя оттук нататък.
В гласа на Керълайн се усещаше студенина. Беше се превърнала в друг човек — вече не беше онази жизнена, разговорлива жена, която се беше качила на този кораб преди два дни.
— Да, мадам, разбира се.
Ани бавно се отдалечи по коридора, като притискаше металния поднос към гърдите си. Внезапната промяна на Керълайн я смрази, а думите на Стед продължаваха да отекват в главата ѝ. Духовете бяха безтелесни.
Освен когато не бяха такива.
Подменено дете. Всяка майка в Ирландия знаеше за тези деца. Знаеше как феите се промъкваха нощем в детските стаи и отмъкваха бебетата от люлките им, взимаха невинното дете и оставяха на негово място едно от своите. Болните бебета се смятаха за подменени деца. Уродливите бебета, които по някакъв начин не приличаха на човешки. Според нейния баща това беше невежество. Да се говорят такива неща, не беше нищо повече от това да се бяга от отговорността за бебето, доведено на този свят.
Корабът се люшна под краката ѝ подобно на побеснял кон, като блъсна Ани в стената. Тя се хвана за парапета, за да се задържи на крака, и светът се завъртя около нея.
Вече всичко ѝ се струваше безсмислено.
Ами ако не детето беше подменено, а майката? Дали беше възможно феите — или някой зъл дух — да отвлекат Керълайн и да оставят на нейно място друго създание от своя род? Защото Керълайн се държеше различно; за краткото време, откакто я познаваше, се беше превърнала от елегантна и сърдечна личност в студено и потайно същество. И изглеждаше различна: по-бледа, по-настръхнала, а ръцете ѝ трепереха, когато си мислеше, че никой не я вижда. Дори собственият ѝ съпруг беше споделил това с Ани — или поне беше намекнал за него.
Духът беше търсил начин да открие път към телесния свят… Първо с мъртвото момче. А сега с Керълайн.
Ани разтърси глава, все едно по този начин можеше да се отърве от тази отровна мисъл. Беше твърде налудничаво. Твърде фантастично. Знаеше какво би казал баща ѝ за подобни мисли. Щеше да възроптае, че това е лудост — точно толкова, колкото вярата на тъща му в магическите сили.
Може би наистина беше луда.
Ани размаза с ръка потта по лицето си. Не, не беше луда — беше болна. Нали беше тръгнала при корабния лекар?
Ала си мислеше, че има само две възможни обяснения: или Керълайн наистина беше обсебена от зъл дух — коварно създание от вълшебния свят — или тя, Ани, беше започнала да губи здравия си разум. А тя не вярваше в последното. Все пак изпълняваше важна служба. Дузини пасажери разчитаха на нея и тя си спомняше всичко със съвършена яснота. Почистваше каютите им, обслужваше ги, не забравяше кой беше поръчал да му донесат кана чай в каютата вечер и кой предпочиташе свещите пред електрическите лампи. Не беше имало никакви инциденти и никой не се беше оплаквал от нея.