И със сигурност представляваха добър начин да се разсее от мисълта за проклятието.
— Заповядай при нас, Мади!
Тя си даваше сметка, че се чувстват поласкани от нейното внимание. Мейбъл потупа стола до себе си, докато Алис се зае да ѝ налее чай.
Мади се отпусна на стола, благодарна за дебелата възглавничка на седалката.
— Какво правите тук?
Етел се приведе към нея, преди да отговори:
— Искаме да видим дали няма да успеем да открием мистър Уилям Слоупър — нали се познавате? Мистър Слоупър май доста е хлътнал по Алис.
Алис запърха с мигли и се изчерви, както се очакваше от една добре възпитана млада дама, но Мади схвана, че е горда като лъвица с първата си уловена плячка.
— Запознахме се в Париж — обясни тихо Алис. — Просто двама американци на околосветска обиколка.
— Но той е трябвало да отплава с по-ранен кораб, а вместо това се е преместил на този, така че да останат заедно още малко — добави Мейбъл. — Колко романтично, нали?
— Хубав мъж ли е? — попита Мади.
Нямаше никакъв смисъл да увърта. Все пак това беше лицето, което една жена щеше да вижда от другата страна на масата за закуска през следващите двайсет или трийсет години.
— Много — отвърна Етел.
Алис отново запърха с мигли и се изчерви два пъти по-силно.
— В такъв случай трябва да сторим всичко по силите си, за да го открием. Бих искала да го видя със собствените си очи.
От мисълта за хубав мъж сърцето на Мади заби по-бързо. Не че Джак беше грозен, но — Бог да ѝ е на помощ — просто не беше нейният тип. Не изглеждаше особено представително. Беше младолик, с едва ли не вятърничаво изражение, поне според нейното мнение. Ако не друго, заслужаваше поне да погледа хубави млади мъже всеки път, когато ѝ се удадеше възможност. Това беше нейното тайно удоволствие.
Извадиха късмет: не се наложи дори да направят пълна обиколка на палубата, за да открият мистър Слоупър. Беше в гимнастическия салон, заедно с множество други пасажери от първа класа, за да гледат как боксьорите отново тренират един срещу друг. Ах, тези боксьори — хората явно не можеха да им се наситят. За мъжете те не представляваха нищо по-различно от някой състезателен кон или бърз автомобил: обект на спортсменско възхищение. Когато ги гледаха, те виждаха добра форма и атлетични умения. Но за жените, от друга страна…
Мади разбираше защо се бяха събрали толкова жени, колкото и мъже. Колко често се случваше да видиш мъж в толкова добро физическо състояние, съблечен по гащета? Боксьорите носеха специални спортни облекла — къси ленени гащета и фланелки без ръкави и яки — за да не прегряват. Жените рядко виждаха много от мъжкото тяло — художниците не рисуваха мъже толкова често, колкото разсъблечени жени — и сега, когато имаше тази възможност, Мади не можеше да се нагледа.
Помисли си, че може би все пак не беше бременна с момиче, а с момче. Поривът на желанието, което изпитваше понякога през изминалите месеци, със сигурност беше мъжки по природа.
И двамата определено изглеждаха добре. Русият беше повече по вкуса на Мади. Другият — макар и с момчешко лице — беше твърде едър и заплашителен. Не беше трудно да си представи как я смачкват всички тези мускули. Русият обаче беше по-дребен и по-строен. Изглеждаше като добър танцьор. Имаше и по-интелигентно излъчване; с подходящото облекло можеше да изглежда направо изискан. По лицето му също се четеше съобразителност.
Ако отидеше да го заговори, той със сигурност щеше да застане мирно, когато разбереше коя е. Мисис Джон Джейкъб Астор. Щеше да е забавно да направи така, че този впечатляващ представител на мъжкия пол да я следва навсякъде до края на пътуването, да ѝ поднася питиета, да оправя възглавниците и да ѝ разтрива стъпалата — той несъмнено щеше да направи последното, ако го помолеше. Но освен това сигурно щеше да бъде влудяващо, ако този хубавец я ухажваше само за показ, а не от истински интерес.
Мади зърна с периферното си зрение стюардесата Ани Хебли. От внезапната ѝ поява, след като беше мислила за нея едва преди един час, по вените на Мади полази студ. Фантазията за забавления с русия боксьор сякаш се стопи във въздуха: вниманието на Мади беше приковано от бледото привидение със сивата униформа, което прекосяваше множеството. Безизразното ѝ лице с втренчен поглед, в който се долавяше неутолим глад, сякаш беше взето от някой фриз в мавзолей. Никой друг не даваше знак, че я забелязва. Все едно никой друг не я виждаше освен Мади. Все едно не беше наистина там.