А имаше и нещо друго. Стюардесата преминаваше пред една редица от илюминатори, които гледаха към панорамната палуба, но не хвърляше отражение в стъклото по тях. Мади примигна и напрегна взор, но все така не откриваше и следа от Ани Хебли. Нито една ивица, нито една вълничка. Нито полъх от присъствието на странното ирландско момиче.
Цялото ѝ тяло се смрази.
Двайсет и втора глава
Истината беше, че Дей се чувстваше окаян.
На масата за вечеря двамата с Лесли бяха обградени от жени от висшето общество, с техните рокли от коприна и сатен в ярки цветове, с дълги вечерни ръкавици, които обгръщаха ръцете им до над лактите. От дясната страна имаше блондинка, от лявата — червенокоса, а от другата страна на масата като зърна на броеница бяха подредени три брюнетки. Дей не можеше да прочете по лицата им какво си мислят; мъже от висшето общество често идваха в боксовите зали и подемаха неангажиращи разговори с него, но нямаше толкова опит с техните жени. Може и да се усмихваха, но погледите им бяха остри — като наточени остриета, които търсеха пробойна във фасадата на Лесли. Все едно знаеха, че не е онзи, за когото с толкова усилия се представяше.
Вече се беше разчуло, че Лесли притежава телепатични способности — той не губеше време. Дей нямаше друг избор, освен да си представи, че Вайълет е изиграла съществена роля в отличното разпространение на този слух — и сега дамите радостно се тълпяха около него и шумно настояваха да им разкрие нещо за тях. „Кажи на мен, на мен, на мен“, звъняха гласовете им — високи, хубави и сладки. Но Лес нямаше да го направи, разбира се; беше имал време да се промъкне само в няколко каюти, така че жертвите бяха набелязани предварително. Но нека да си мислят, че го прави само от скромност.
Това също беше част от играта.
Точно в този момент набелязаната жертва беше мис Етел Форчън — най-голямата дъщеря от едно богато канадско семейство. Лес беше успял да разбере всякакви неща за нея от едно-единствено бързо посещение в тяхната първокласна каюта. Семейството — което се състоеше от три дъщери, един син и двойка флегматични родители — току-що беше завършило луксозната си обиколка на европейските забележителности и мис Етел беше използвала това пътуване, за да събере чеиза за предстоящата си сватба. Но Лес беше попаднал на някои интригуващи неща сред роклите и копринените ѝ нощници.
— Е, хайде де — рече Дей тъкмо когато трябваше. — Те никога няма да ти повярват, ако не им покажеш, Лесли. Заклевам се, скъпи дами — способностите му са фантастични, колкото и да го отрича.
Лес нададе престорен стон, но блясъкът в очите му изпълни Дей с топлина. Дори когато ненавиждаше една измама, усещането му харесваше, докато се случваше — да прави нещо заедно с Лес. Да бъдат на една страна в играта.
— Е, добре де, добре, ще го направя веднъж — но само веднъж! — рече Лес.
Той се обърна към Етел и задържа погледа ѝ със своя.
— Усещам, че у дома ви очаква мъж, мис Форчън — започна бавно той, все едно мисълта за това постепенно изплуваше в съзнанието му.
Дей беше готов да се закълне, че Лес притежава актьорски умения — иначе как се беше научил да контролира лицето си по този начин, за да му придаде това сериозно изражение с отнесен, едва ли не измъчен поглед?
Двете по-малки сестри на мис Етел ахнаха, макар и други от публиката да си размениха скептични погледи.
— О, но това е вярно! — възкликна Мейбъл Форчън, като сплете пръсти пред гърдите си. — В Торонто я очаква годеник. Двамата ще се оженят веднага когато се върнем.
— Но този годеник е доста по-възрастен от вас — заяви строго Лес.
— Да, така е — отвърна Етел Форчън. — И какво от това?
— Нямах нищо друго предвид… но виждам мнозина ухажори, които ви обграждат от всички страни, мис Форчън.
Той размаха ръце във въздуха, все едно ровеше в мислите, които се носеха към него.
— Много млади мъже са се опитвали да спечелят сърцето ви. И някои все още се опитват да го сторят.
Сестрите на Етел отново се разкикотиха, а лицето на самата Етел почервеня.
— Особено един… млад мъж, който заема много… специално място за вас.
Лес затвори очи и докосна челото си, все едно се съсредоточаваше с всички сили. Като някой брамин, който може да заповядва на духовете, така че да шепнат отговорите в ушите му.