Удари слабото място.
Джордж беше осигурил живот и препитание и на двама им — начин да постигнат нещо в един свят, който невинаги предлагаше на момчета като тях възможност да напреднат. Дей смяташе за свещено всичко, на което го беше научил Джордж.
Удари слабото място.
Налагаше му се да полага допълнителни усилия, за да разшифрова американските акценти на пасажерите, каквито имаше мнозина. Американците сякаш не говореха за нищо друго освен за бизнеса си у дома — търговски предприятия в малки градове, складове за фураж и дъскорезници, стоманолеярна — и все такива скучни теми. Обсъждаха някакъв спорт, който се наричаше бейзбол. Никой не говореше за бокс. Бяха все улегнали мъже с натежали коремчета, доволни да пафкат пурите си и да се взират с изцъклени погледи в празното пространство пред себе си, в очакване жените им да ги повикат. Почти нямаше да изпитва вина за това, че щеше да подхвърли някого от тях на Лес, за да го разкъса.
Вече се канеше да доближи един по-възрастен джентълмен с масивно телосложение и склонност да се смее след всяка дума, която излизаше от собствената му уста, когато на една маса наблизо се вдигна врява.
Дей се обърна и видя, че неколцина мъже са влезли в спор за играта на карти. Сред тях беше и Марк Флечър. Нещо повече, именно той се опитваше да успокои останалите четирима. Явно някой го беше обвинил в нечестна игра. Дей беше забелязал Марк на палубата вчера — стори му се сравнително приятен млад мъж, макар и да не изглеждаше съвсем на мястото си сред тези индустриалци. Дей си помисли, че двамата със съпругата му са необичайна двойка, защото тя определено беше със заможен произход.
Марк бръкна в джоба си, извади една дамска гривна и я остави на масата. Беше със скромна изработка, макар и несъмнено с добро качество. Представляваше верижка от деликатни златни брънки с масивна украсена закопчалка. Нямаше на кого другиго да е, освен на жена му.
Дей изпита кратък, едва ли не познат прилив на вина, все едно сам беше откраднал гривната. Видя как мъжете на масата един по един я разгледаха и поклатиха отрицателно глава, за да откажат да я приемат като заплащане за залога. Марк нямаше друг избор, освен да прибере гривната обратно в джоба си, да хвърли картите си на масата и да си тръгне.
Дей го откри след няколко минути на бара, където бавно отпиваше от питието си.
— Не очаквах да ви видя тук, мистър Флечър. Не ми приличахте на пушач.
— Вие също — отвърна Марк.
Той извади от джоба си една банкнота и я сложи на бара, когато барманът му донесе второ питие. Уиски, чисто.
— Какво правите тук?
— Трябваше да се срещна с някакъв мъж, който твърдеше, че се занимава с организиране на боксови мачове в Америка, но явно няма да се появи.
Дей с болка си даде сметка колко лесно му идваше да лъже в последно време. Лес щеше да се гордее с него. Той улови погледа на бармана и кимна към питието на Марк. Беше зарязал чашата, от която се преструваше, че пие, но сега реши да си поръча едно уиски за компания, въпреки че щеше да му излезе скъпичко.
Двамата отпиха в мълчание, докато Дей се мъчеше да измисли какво да каже. Хрумна му само най-баналното нещо:
— Къде е прекрасната ви съпруга тази вечер?
Марк въздъхна.
— Не знам — рече той, а в гласа му се долавяше ледена нотка. — Изчезна от масата за вечеря.
— Аха. Чувал съм, че съпругите понякога са своенравни създания. Но няма как да го знам от личен опит. Никога не съм бил женен.
Марк довърши първото си питие и взе второто.
— Аз съм женен от по-малко от една година, но не мога да кажа, че го препоръчвам.
— Сигурен съм, че няма как да е толкова лошо.
Марк горчиво се разсмя, но не обясни нищо повече.
— Тя ми изглежда прекрасна жена. Със сигурност я обичате, иначе нямаше да се ожените за нея.
Марк стисна зъби, така че челюстта му изпъкна.
— Честно казано, не съм сигурен дали някой е постигнал нещо хубаво, като е следвал сърцето си.
— Аз също не съм специалист по този въпрос.
Дей не беше сигурен по каква причина говори за това с Марк Флечър. Мъжът на практика му беше непознат. Но в този момент Дей го усещаше близък. Сам знаеше какво е да не можеш да имаш доверие на собственото си сърце. Толкова много пъти си беше казвал, че е глупак. Но всеки път беше оставал. От любовта, така или иначе, нямаше спасение. Човек можеше единствено да се научи как да живее с болката и обидата.
Дей вдигна чашата си за наздравица към Марк, а сетне глътна останалото уиски в нея. Топлината пълзеше на вълни по тялото му.