Стед удържа импулсивното си желание да изсумти надменно. Ненужно скъпите парцали за жени с прекалено много пари и недостатъчно благоприличие бяха само една от многобройните злини на обществото. Капитализъм, наистина. По-скоро алчност и фриволност.
Лейди Дъф-Гордън се обърна към Керълайн, която току-що се беше заела с една препечена филийка, останала в поставката на масата. Голямата чиния в центъра беше ометена до дъно, макар и да личеше, че бяха консумирали единствено хайвер и бъркани яйца. Сините шарки на порцелана бяха скрити от останалите пръски сметана.
— Сред нас вече има и още една манекенка. Планирахте ли какво ще облечете тази вечер?
Керълайн остави филийката и хладно се усмихна.
— Не се съмнявам, че ще измисля нещо. Пълният ми гардероб е в багажното отделение, така че възможностите ми са донякъде ограничени. И сякаш не мога да открия любимата си гривна — цяла сутрин я търсих.
Астор изведнъж наостри уши.
— Сигурна ли сте, че не е била открадната, мисис Флечър?
— Открадната?
— В първа класа върлува истинска епидемия от кражби, Керълайн — отвърна жена му, Мадлен. — Не сте ли чули за това?
— Е, чак толкова — намеси се Стед. — Епидемия? Това звучи донякъде крайно. Да не прибързваме с…
— Случи се и на мен! — обяви Луси. — Просто не знаех, че има такава тенденция! Но съм убедена, че някой ми е откраднал пръстена с опал и диаманти. Пръстенът е уникален. Незаменим. Носех го, когато се качихме на борда!
Стед си спомняше за това, разбира се: тя го беше размахвала пред очите на всички, така че на борда нямаше и един човек, който да не го е видял. Все едно специално си беше поръчала да я оберат.
— Мислех си, че съм само аз — рече Керълайн, като огледа присъстващите около масата. — Липсват ми няколко неща. Нито едно от тях не е толкова ценно, колкото вашия пръстен, но въпреки това имат сантиментална стойност за мен.
— Нали не подозирате обслужващия персонал? — попита Гугенхайм. — Би било налудничаво от тяхна страна, след като няма къде да избягат от този кораб и къде да скрият откраднатото.
— Престъпниците обикновено не мислят с няколко хода напред, не е ли така? — обади се Астор.
Сетне завъртя шампанското в чашата си, за да освободи аромата му. Стед се загледа във вихъра на златистата течност на светлината на утрото. Никога не беше разбирал как хората са в състояние да поглъщат толкова много отрови дори в този час. И да го правят с небивало наслаждение.
Стед се навъси строго, като си придаде онова изражение, с което се обръщаше към публиката на обществени събития в качеството си на „Прочутия редактор от вестниците“, живата легенда.
— На този кораб през няколкото кратки дни, откакто отплавахме, се случиха много необичайни неща. Може би има друг виновник за тях, който нито един от вас не взима предвид…
Керълайн остави чашата си.
— Да не искате да кажете, че не знам какво се случва в собствената ми каюта, Стед? Бижутата ми са изчезнали. Това е факт.
Обзе го неудобство. Не обичаше да влиза в пререкания с млади жени. Не беше забравил протестните митинги пред съдебната зала, в която се гледаше делото срещу него. Нито демонстрантите пред редакцията на вестника му.
Тя повдигна едната си вежда.
— Вие нямате много високо мнение за слабия пол, нали, мистър Стед?
Стед се прокашля, преди да отговори:
— Това не е истина. Вярвам, че биографията ми говори сама за себе си. Та аз съм прочут защитник на движението за еманципация на жените. Вие сте американка, така че няма как да знаете за това, но във Великобритания има закон на мое име…
— Законът на Стед. Всички знаем за това, както и за случая с Елиза Армстронг — намеси се Луси Дъф-Гордън.
В начина, по който произнесе името на Елиза, имаше нещо, което го разтревожи.
— Вие влязохте в затвора заради този закон, нали? — подхвърли Астор с лека насмешка.
Стед се почувства така, все едно на шията му се беше затегнала примка, макар че вече трябваше да е свикнал да хвърлят миналото в лицето му.
— Сега ще пледирате за невинност, но се съмнявам, че в английските затвори вкарват прочути личности, ако наистина са невинни — продължи Керълайн с острота, която го изненада. — Доколкото съм чела по тази тема, се е наложило друг вестник да открие истината, за да си признаете.
Ако не друго, беше запозната с подробностите по делото.
— Какво искате от мен, мисис Флечър? Да можех да върна времето, така че онази нощ да не се е случвала — в ретроспекция си давам сметка, че в някои отношения допуснах ужасна грешка. Но аз си платих за тази грешка, като прекарах три месеца в затвора „Колдбат“. А това е повече, отколкото могат да кажат развратниците, които редовно се възползват от млади жени като Елиза Армстронг.