Той се изпоти за момент под проницателния ѝ поглед. Но ако тя се канеше да повдигне друг аргумент, не успя да стигне до него, защото в този момент до масата се появи нейният съпруг. Нямаше нужда от детектив, за да се установи за броени секунди, че отношенията между тях тази сутрин са напрегнати.
— Изведнъж открих, че не съм гладна — заяви Керълайн, като се изправи от мястото си.
Стед беше виждал тази сцена да се разиграва много пъти пред очите му, но съпругът само я изгледа с отворена уста, докато тя се отдалечаваше.
— Виж ти — рече Стед.
Съжаляваше, че си е тръгнала. Марк не каза нищо, а само скръбно седна на мястото, освободено от нея.
Семейство Астор и семейство Дъф-Гордън вежливо се измъкнаха, когато сервитьорите дойдоха да раздигнат масата.
Останаха само Стед и Марк.
— Сигурно трябва да я последвате и да се извините.
— Може би след минута. Първо трябва да изпусне парата.
— Ако ми позволите да отбележа, тази сутрин изглеждате особено тъжен.
— Наистина ли? — отвърна Марк с печална усмивка.
Стед довърши кафето си.
— Разбрах, че съпругата ви е имала… неприятности? Невидима ръка е посегнала на вещите ѝ? Хрумвало ли ви е, че причината може да е духовна намеса?
Марк пребледня.
— Какво искате да кажете? Да не говорите за…
— Духове — рече просто Стед. — Някой от миналото ви. Някой починал наскоро. Сещате ли се за такъв човек, за когото сте мислили много в последно време?
Марк смръщи вежди.
— Керълайн явно ви е разказала за Лилиан.
Какъв обрат.
— Лилиан — повтори Стед. — Вашата…
Бивша съпруга? Първа любов?
— Да, Лилиан. Моята… бяхме много близки.
Стед се наведе по-близо до него.
— Какво се случи?
Марк се скова, но отговори:
— Просто един ужасен инцидент.
— Разбирам — рече тихо Стед. — Мистър Флечър. Живите често са като котва за мъртвите. Понякога, когато чувствата ни към починалите са много, много силни, това ги задържа при нас. И по този начин ги възпрепятства да продължат към отвъдното. Вашата любов към тази починала дама, която и да е тя, може би задържа нейния дух тук, при вас, на Земята. Може би дори на този кораб. Мислили ли сте за това?
Докато гледаше как думите му си пробиват път до съзнанието на Марк, Стед отново си спомни за Елиза Армстронг. Слабата млада фигура на леглото и неговото собствено невнимание продължаваха да го измъчват.
Но Марк със замах отвори салфетката си и я положи в скута си.
— Не, не съм мислил за това, защото не вярвам в такива глупости, и ще ви бъда благодарен, ако не повдигате повече този въпрос — заяви той, докато сервитьорът отново се приближаваше до масата.
Стед си прехапа езика. Не беше готов да изкаже на глас мисълта, която се въртеше в главата му в този момент: гневът на Керълайн Флечър към нейния съпруг му изглеждаше оправдан. Вместо това се изправи, като захвърли салфетката си.
— Може би трябва да се погледнете както трябва в огледалото. Нещо очевидно тормози съвестта ви и трябва да го признаете, преди да погълне целия ви живот — и брака ви.
С тези думи той си тръгна, без да поглежда назад, и продължи по коридорите, изпълнени с оживление и трескави приготовления. От всички страни го обграждаше забрава, помисли си той. Бяха в опасност и това щеше да бъде очевидно за всеки, който си направи труда да си отвори очите, но всички тези глупави, лекомислени хора не бяха в състояние да говорят за нищо друго освен за капитанския бал. Чуваше звънците от каютите на пасажерите в целия кораб, докато викаха стюардите си на помощ: звънът на суетата, писклив и палав, като милион камбанки, разлюлени от ураган.
Двайсет и седма глава
13 април 1912 година, 5:45 следобед
Заведено в архива на доктор Алис Лидър
Строго поверително
Пациент: Ани Хебли
Възраст: 18 години
Бях се отдала на отдих в каютата си, когато ме потърси една от стюардесите на име Ани Хебли. Изглеждаше изтощена, след като цял ден е била на крак — звънците за прислугата се чуваха непрестанно, докато дамите от първа класа се подготвяха за капитанския бал. Не мога да кажа, че самата аз се интересувам от него, така че вместо това прекарвах времето си в четене, когато влезе тя — с несигурна крачка, смутена и с трескав поглед.