— Готов ли си? — подвикна тя на съпруга си, който се обличаше в съседното помещение.
Ако трябваше да промени само едно нещо у него, щеше да бъде суетата му по отношение на облеклото. Отнемаше му повече време да се облече, отколкото на нея. Притежаваше повече дрехи от всяка дама от висшето общество, която познаваше Мади; това се дължеше на театралната му жилка. Обичаше да се костюмира.
В отговор долетя неясно мърморене. Тя знаеше какво означава това.
— Аз ще слизам. Обещах на няколко приятелки да се срещнем в девет часа и не искам да закъснявам.
Излезе, без да чака отговор.
Мади откри Хелън Нюсъм до голямото стълбище, както се бяха уговорили. Двете се познаваха от тенис клубовете в Бар Харбър. Чудесно момиче; жалко, че имаше толкова покровителствена майка. Вдовиците понякога бяха такива (въпреки че майката на Хелън се беше омъжила повторно, по сметка): бяха готови на всичко, за да осигурят добър брак на дъщерите си, така че да не се тревожат в живота. Майката беше уловила на въдицата добър кандидат в Щатите, но Хелън се беше влюбила в един американски тенисист, докато бяха обикаляли Европа. Горкият глупак, Карл Бер, дори беше на този кораб — като се опитваше да спечели симпатиите на безмилостната матрона. Хелън беше от сравнително скромен произход и Мади ѝ съчувстваше напълно. Кой не искаше да се ожени по любов? Понякога се чувстваше като кобила за разплод; породиста и старателно отгледана с една-единствена цел. И ако изпълнеше тази цел, ако се подчинеше на съдбата си, щеше да си осигури сравнително лек живот до края на дните си. Да се омъжи по любов, ѝ се струваше невероятно дръзко и бунтарско. Не беше съвсем сигурна, че го одобрява по принцип — все пак самата тя си беше постлала както трябва, нали така? — но беше забавно да наблюдава как някой друг се опитва да го постигне.
Двете се поздравиха с целувки по бузите — като французойки. Мади се възхити на лилавата рокля на Хелън. Това момиче имаше толкова съвършена фигура, че щеше да изглежда добре дори да облечеше стар чувал. И как успяваше да си направи косата без помощта на камериерка — Мади трябваше да я разпита за тайните ѝ.
Към двете скоро се присъедини Мейбъл Форчън. Мади не познаваше добре семейство Форчън, но Мейбъл беше започнала да придружава Хелън навсякъде, все едно беше отдавна изгубената ѝ любима братовчедка, и явно нямаше начин да се отърве от нея. Мади беше почти сигурна, че Мейбъл е развила тази склонност, след като е забелязала нейното приятелство с Хелън. Нямаше склонност да проявява подобна подозрителност към хората, но в този случай беше наистина невъзможно да не го забележи.
— Къде е мистър Астор? — попита Хелън, като се озърна.
— Ще дойде по-късно. Забави се по работа — отвърна тя и небрежно махна с ръка. — Да слезем ли долу?
Макар и корабът да си оставаше клаустрофобичен както винаги, компанията на нейните приятелки го правеше по-поносимо място. Тревогите ѝ започнаха да се разсейват; в тази вихрушка от оживление — красиви рокли, мъже в черно, жизнерадостно бърборене — се чувстваше като стар боен кон, възроден от гърмежа на оръдията и миризмата на барут. Беше създадена за това, родена и обучена за това. Банкетната зала бе нейният полеви щаб, балната зала — нейното бойно поле.
Салонът беше сравнително удачно преобразен в бална зала. Тапицираните с дамаска кушетки и кресла бяха отнесени, макар и килимът от Аксминстър да беше останал. Полилеите хвърляха красива искряща светлина. От другия край, където обикновено стоеше пианото, долиташе музика — с радост беше установила, че на кораба има добър подбор от музиканти. Залата вече бе изпълнена с пасажери, издокарани в най-хубавите си облекла. Повечето от мъжете носеха фракове с черни жилетки и бели папийонки, ала тя остана очарована от по-модерните бели жилетки, а неколцина безстрашни представители на силния пол, които наистина бяха в крак с модата, се бяха появили с черни папийонки и бели жилетки. Доста носеха смокинги вместо фракове; все пак това беше само капитански бал, така че изискванията за облеклото не бяха толкова строги. Забеляза Гугенхайм, спретнат с фрак и бяла жилетка, а реверите му бяха остри, според последните тенденции, след като облите ревери бързо бяха започнали да излизат от мода.
— Какво ще кажете да потърсим лейди Дъф-Гордън?
При обичайни обстоятелства Мади нямаше да се занимава с модистката от Лондон, колкото и да твърдеше, че облича аристокрацията, прочутите певици и модерните актриси, но след като сама видя нейните дрехи отблизо и се убеди в майсторската им изработка и качеството на материите, беше заинтригувана от нея. Освен това сигурно не беше лоша идея да си осигури благоволението на по-възрастната дама: от нея можеше да излезе страховита съюзница, ако случайно се разчуеше за случката със стюардесата. За онова, което стана в басейна.