Беше убедена, че е вярно, но освен това знаеше, че Теди бе здрав. През цялото това дълго пътуване беше в отлична форма. Да, беше започнал да подсмърча, преди да се качат на борда в Саутхемптън, но това бе някаква съвсем лека настинка. Децата непрекъснато се разболяваха от настинка.
— Обстоятелствата около смъртта му са… необясними. Случва се нещо много лошо… сигурна съм в това. Във всеки случай, не мога да си позволя да поема този риск. Имам и друго дете, за което трябва да мисля.
Ръката ѝ се отпусна на корема. Изражението на мъжа стана мрачно, много мрачно. Той продължително потърка брадичката си, преди най-сетне да отговори.
— Склонен съм да се съглася с вас по този въпрос. Имам лоши предчувствия от мига, в който стъпих на борда на този кораб. Тук има нещо зло. Дали носи отговорност за смъртта на момчето от прислугата ви? Не твърдя, че знам отговора на този въпрос. Все пак има обстоятелство, с което може би ще успея да ви помогна… но то е доста опасно. Мога да се опитам да установя контакт с този злонамерен дух. Но за да поема подобен риск, ще трябва да получа съответната компенсация, ако ме разбирате.
— Разбирам ви.
— А сега имам един сериозен въпрос към вас.
Той наведе глава и я погледна изпод вежди.
— Ако нямате нищо против да ви попитам, мисис Астор, вашият съпруг споделя ли вашето отношение? Искам да кажа, и той ли вярва в безплътието?
Съпругът ми вярва в доброто прекарване и в почти нищо друго.
— Не точно, не.
— Тогава… не искам да бъда недискретен, но за да не губя времето на никого — нито вашето, нито моето — ще трябва да ви попитам: има ли голяма вероятност той да се съгласи на допълнителната компенсация, която бих изисквал за подобно рисково начинание? Струва ми се, че не.
Наистина ли се пазари за пари, когато на карта са заложени безопасността ми и безопасността на нероденото ми дете? Искаше ѝ се да го сграбчи за раменете и да го разтърси.
— Не се тревожете. Разполагам с повече от достатъчно, за да ви платя — тук, на този кораб. Колко ще поискате? Хиляда? Две? Веднага мога да ви намеря толкова. Съпругът ми никога не пътува с по-малко от двайсет и пет хиляди долара в брой.
Това най-сетне го накара да се замисли.
— Но той със сигурност ще разбере, ако се възползвате от тях… Ще открие, че липсват.
— Той няма да разбере! Държи ги в багажното отделение. Дори няма да погледне тези пари, преди да пристигнем в Ню Йорк, а тогава ще отидат направо в сейфа в къщата ни.
Мъжът отново потърка брадичката си.
— Ще ви кажа какво, мисис Астор — нека да помисля по вашия въпрос. Искам да бъда абсолютно сигурен, че ще мога да ви помогна, преди да предприемем нещо. Дайте ми малко време, за да го обмисля.
— Но детето ми…
— Няма да отнеме дълго, уверявам ви. И мога да ви кажа, че засега сте в безопасност. В настоящия момент не усещам никакво зло да е надвиснало над вас.
Беше я уловил за лакътя и я водеше обратно към бала, все едно в такъв момент можеше да мисли за танци.
— Но, мистър Уилямс…
Тя се опита да го накара да спре, да говори с нея, но не успя. Всичко се завъртя като лудешка въртележка около нея, като калейдоскоп от цветове и светлина. Искряща вихрушка от скъпоценни камъни и отражения на светлината по коприна и сатен, и дълбокото черно на фраковете на мъжете. И ароматите. Уханието на парфюми и помади, розите от цветните аранжировки, скариди и омари в сос от шампанско, първокласни печени ребра. И сладката мелодия на цигулките; и фоновият шум като в кошер; дълбоките мъжки гласове, които се спускаха и издигаха; и високият, жизнерадостен звън на женския смях, който пронизваше всичко това като острие.
Джак. Тя почти се блъсна в него, когато гръдният му кош в зелено кадифе внезапно се извиси пред нея като стена от избродиран мъх. Усети как боксьорът рязко пусна лакътя ѝ, все едно ги бяха хванали да правят нещо нередно заедно. Може би наистина беше така.
Съпругът ѝ беше намръщен. Защо беше недоволен от нея? Дали заради чуждата ръка върху нейната? Или защото знаеше кой е този мъж? Разбира се, че знаеше; почти всеки ден ходеше да го гледа в гимнастическия салон.
— Ела, Мадлен — рече студено той, като на свой ред я улови под ръка.
Докато се отдалечаваше на пръсти, тя се опита да погледне назад през рамо. Ще говорим пак, опита се да излъчи тя с изражението си. Не забравяйте.
Трийсета глава
От паметта на Марк никога нямаше да изчезне първият път, когато се беше срещнал с Керълайн. Беше станало скоро след ужасния пожар във фабриката, където работеше Лилиан. Единствената причина Лилиан също да не загине в пожара беше, че я бяха изпратили да се погрижи за една клиентка: Керълайн.