Те щяха да бъдат заедно. Дори целият останал свят да изчезнеше.
Да заминат за Америка, беше добра идея — и беше на Керълайн, разбира се. В Америка Марк нямаше да има повод непрекъснато да си спомня за Лилиан. Там нямаше да има роднини или приятели, които да задават неудобни въпроси. Миналото му щеше да избледнее, защото нямаше да има никакво значение за хората, които щяха да го познават единствено като съпруга на Керълайн. Щеше да бъде мъж без досегашен живот — мъж, който съществува единствено във връзка с Керълайн. Щеше да бъде принизяващо, но необходимо. Хазартните му провинения скоро щяха да бъдат забравени. Колкото и да не му се искаше да се сбогува с Англия, беше принуден да признае, че така щеше да бъде най-добре.
Щеше да бъде най-добре и за Ондин. Щяха да започнат наново — тримата заедно.
— Хубаво е — рече замечтано Керълайн. — Трябва по-често да ходим на танци.
— Така и ще правим, в бъдеще. Очаква ни изцяло нов живот, пълен с чисто нови неща.
Тя наведе глава в другата посока, като го последва в танца, предусетила движенията му.
— Извинявай, че се забавих толкова. Изтормозих се с мис Флетли. Честно ти казвам, нямам търпение да си отиде.
Той отговори с неангажиращо възклицание, но нещо се загнезди в дъното на съзнанието му. Да си отиде. Беше забравил да направи нещо… нещо важно. Мислите му бяха прекалено заети с друго…
Спомни си в същата част от секундата, в която Керълайн продължи:
— Говори ли вече със стюардесата, мис Хебли? Успя ли да ѝ кажеш, че вече няма да се нуждаем от нейните услуги?
Стомахът му се сви с такава сила, че той залитна и едва не повлече и двама им на пода на балната зала.
Керълайн спря; за щастие, бяха във външния край на залата, където не бяха на пътя на останалите танцьори. Сякаш целият свят продължи във вихъра на танца без тях, като ги изостави. Усещането беше поразително.
— Не си го направил, нали? — попита го тихо тя.
Вече знаеше, че да излъже, щеше само да влоши нещата.
— Боя се, че не. Не съм я виждал и ми изскочи от ума…
— Как можа? Тя може по всяко време да се отбие да нагледа бебето — дори тази вечер, докато не сме в каютата. Не искам да си представям какво би могла да направи, докато сме далеч оттам.
— О, тревожиш се излишно.
Струваше му се, че ще я накара да види колко глупаво се държи; преди думите да излязат от устата му, дори не си беше дал сметка, че това е най-неподходящото нещо, което можеше да каже.
Грейналата златиста топлина изчезна без следа — ако някога изобщо я беше имало.
Керълайн замръзна.
— Това е детето ни. Мислех, че сме на едно мнение по въпроса, че в мис Хебли има нещо нередно, и не искаме тя да се доближава до Ондин.
— Не мисля, че съм се съгласявал с това, че в нея има нещо нередно…
Тя се отдръпна от него, така че ръцете му и онази страна от лицето, която досега беше притисната в нейното, изведнъж останаха празни и студени.
— Как можа, Марк? Ти се съгласи! Чувствам се предадена.
Думите ѝ го пронизаха като кинжал. Остана зашеметен на мястото си, докато тя забързано се отдалечи, като си пробиваше път сред множеството.
И попадна на Гугенхайм. Марк едва я различаваше сред морето от хора. Жена му, която не можеше да достигне. Главата ѝ яростно подскачаше, докато говореше нещо. Ръката на Гугенхайм се отпусна на рамото ѝ. Хайде, хайде. В докосването на тази ръка имаше нещо собственическо. Все едно двамата вече бяха близки. Дали не беше познавала Гугенхайм, преди да се оженят?
Чувствам се предадена.
Проклет да е, ако хукне след нея. Той се обърна, за да потърси бара. Пред него се беше струпало множество от мъже, за които пуншът с шампанско, поднасян от таблите на сервитьорите в цялата бална зала, не беше нищо повече от лимонада. Той реши да се присъедини към тях. Избра си едно място, където тълпата не изглеждаше толкова гъста, и зачака да дойде неговият ред. Не познаваше никого сред мъжете с кисели, нещастни физиономии около себе си. Беше виждал неколцина на масите за карти, но не се беше запознавал с тях. Никой не изглеждаше склонен да заговори човека до себе си, а някои дори си поглеждаха часовниците. Нима тук нямаше и един мъж, който да е дошъл по желание тази вечер?