На рамото му се отпусна нечия ръка, тежка и решителна. Марк се обърна, готов да се изправи срещу всекиго, и се озова очи в очи с усмихнат рус мъж, когото беше виждал с Дей Боуен.
— Познаваме ли се? — попита Марк.
Уилямс се изкикоти.
— Лесли Уилямс — отвърна той. — Трябва да дойдеш с мен, мистър Флечър. Повярвай ми, това е за твое добро.
Идеята не му се струваше блестяща, но се подчини, докато шампанското, което беше изгълтал, започна да бълбука в стомаха му от любопитство. От безпокойство. Какво искаше този човек?
Уилямс го поведе настрани от множеството, по коридор, който сякаш се използваше само от сервитьорите. Откри малко помещение, където нямаше никого, и двамата влязоха вътре.
— За какво става въпрос? — попита Марк.
Неволно беше започнал да се държи войнствено — не му допадаше да стои в тъмния килер заедно с този мъж, да вдъхва миризмата на помадата му и на дъха му, вонящ на алкохол.
— Дейвид Боуен ми е приятел и ми разказа всичко за теб. Всичко. По-добре да внимаваш двамата с теб да бъдем приятели, ако не искаш жена ти да разбере с какво плащаш за своя малък порок.
Мъжът замълча за миг, за да даде възможност на Марк да изпита потреса от осъзнаването на истината. Сетне продължи:
— Имам едно предложение за теб.
Марк си помисли да му възрази. Знам как изглежда отстрани, но истината не е такава, каквато си мислиш. Просто нямах достатъчно пари в брой на кораба… Твоят приятел се е объркал. Керълайн знае какво правя… Но един поглед към лицето на мъжа му беше достатъчен, за да разбере, че няма смисъл да си хаби думите.
— Не гледай толкова унило — работата не е толкова страшна, колкото си мислиш. Ще трябва да направиш само едно нещо за мен и след това си свободен.
Марк беше принуден да си признае, че предложението не е толкова зле. Тази вечер имаше нужда да чуе нещо, което звучи добре. За един налудничав миг Марк си помисли, че може би не беше сполетян от ужасно злощастие, а от невероятен късмет — винаги се проваляше заради собствените си грешки, но всеки път се случваше чудо, което да го изправи обратно на крака.
Уилямс явно разтълкува мълчанието му като знак за съгласие.
— Искам да изнесеш едно нещо от багажното отделение вместо мен. Това е всичко. И ще можеш да задържиш половината. Половината за теб, половината за мен.
Уилямс искаше от него да открадне нещо. Значи все пак не беше благословен. Нещата отиваха от лошо към по-лошо.
— Не съм крадец — рече той.
— Не съм съгласен.
Имаше време, когато щеше да влезе в бой с всекиго, дръзнал да каже подобно нещо за него, но тези думи вече не бяха мръсна лъжа.
Лицето на Уилямс изглеждаше сурово и мрачно.
— Ако не го направиш, жена ти ще разбере всичко. Повярвай ми, няма по-лесна работа. И ще изкараш добри пари — достатъчно да купиш нови дрънкулки на жена си.
На света нямаше такова нещо като лесна работа. Нима не беше представлявал достатъчно престъпници, за да го знае?
— За какво става дума?
— Знам от сигурен източник, че Астор държи сандък с пари в багажното отделение.
— Това е абсурдно. Защо да не ги държи в сейфа на кораба, заедно с всички останали скъпоценности?
Уилямс сви рамене.
— Кой знае защо богаташите като него правят каквото и да било? Може да има още толкова в сейфа — не знам нищо повече от това, което ми казаха. А именно че той държи големи суми пари подръка. Ти ще трябва да ги намериш. Само не повреждай сандъка — трябва да изглежда така, все едно не е пипан, така че никой да не си помисли да погледне вътре.
Марк го изгледа озадачено.
— И това е всичко?
— Багажът на семейство Астор е в багажното отделение на палуба „Г“, до игрището за скуош. Ще ти трябва това — рече мъжът, като му подаде един месингов ключ.
Марк го вдигна в ръката си, за да го разгледа на светлината. Беше обикновен месингов ключ като онези, които беше виждал да използват хората от екипажа.
— Откъде го взе?
— Няма значение. Трябва само да ми го върнеш тази вечер.
— Искаш да го направя сега?
— Няма да има по-подходящо време за това. Цял ден внасят и изнасят багаж от багажното отделение заради това абсурдно събитие — много от дамите искат да им донесат от роклите, които са си запазили за Америка. В багажното отделение влизат и излизат толкова много хора, че не могат да ги следят всичките. А точно в момента всички са горе и се забавляват. На игрището за скуош или в сауната няма да има никакви желаещи. Ще бъде съвсем пусто.