Боксьорът очевидно беше премислил всичко. Марк завъртя ключа между пръстите си. Беше тежък. Работата изглеждаше сигурна.
— За колко пари говорим?
Марк се опита да забрави за всичко друго. За Керълайн, за скандала, за уволняването на мис Хебли. Първата му работа беше да се върне до каютата си, за да вземе един празен куфар. Движеше се разсеяно и автоматично, както вече беше свикнал от сутрините след тежка хазартна нощ. Когато се прибираше със залитане у дома и съзнанието му едва успяваше да се съсредоточи, а тялото му се бореше с опиянението. Когато беше прикривал миризмата на алкохол с парещ одеколон и чист костюм; когато беше преминавал през работния ден с единствената мисъл за усещането от картите в ръцете си и за това, че на следващата вечер играта ще потръгне по друг начин. Беше му съвсем познато да остави на тялото си да се справи с всекидневните задачи, докато мислите му следват задимените, сумрачни фантазии в главата му — надеждите му за бъдещето или спомените за едно по-щастливо минало.
Мис Флетли беше в каютата при спящата Ондин, но не беше трудно да я измами с една невинна малка лъжа. Оттам се отправи надолу към палуба „Г“, като мина по едно от задните стълбища. Уилямс се оказа прав: долу беше тихо като в гробница, така че стъпките му ехтяха по пустите коридори.
Беше успокояващо усещане да се отдалечи от множеството на горната палуба. Тук долу царяха мир и покой.
Зачуди се дали нямаше да срещне някои от стюардите в багажното отделение, заети да се опитват да възстановят реда след днешния хаос. Ако се стигнеше дотам, можеше да се престори, че е слязъл да вземе нещо от багажа си, и с това играта да приключи. Но в действителност беше възнаграден с гледката на помещението, притихнало като крипта. И наистина цареше безпорядък — по пътеките бяха разхвърляни куфари и пътнически сандъци с размерите на каручки за понита. Безредните купчини багаж стигаха чак до тавана. От ъглите на помещението се разнасяше цвърчене на плъхове и той се опита да не мисли за това как пълзят зад стените или се промъкват в куфарите, готови да се нахвърлят върху него.
Зае се да обикаля нагоре-надолу по тесните пътеки, като се опитваше да се ориентира как беше подреден багажът в помещението. Оказа се, че е по номерата на каютите. От това логично следваше, че багажът на семейство Астор би трябвало да е някъде близо до неговия собствен багаж. Претърсваше просторното помещение от трийсетина минути, когато попадна на багажа на семейство Дъф-Гордън, достатъчен за цял керван. А това означаваше, че и багажът на семейство Астор нямаше да е далеч.
И не беше. Заемаше цели три отделения — истинска планина от кашони и куфари. Бяха най-хубавите куфари, които Марк беше виждал през живота си: от кожа в бургундско червено с поръбени кантове и монограм с инициалите „Дж. Дж. А.“. Куфарите на Мадлен сякаш бяха от шагренова кожа, боядисана в деликатен нюанс на плодовозелено, и бяха с всякакви необичайни форми и размери — вероятно за шапки, корсети и други дамски аксесоари. Към тях имаше съответни комплекти пътнически сандъци и за съпруга, и за съпругата. Чудно защо, повечето бяха отключени. Може би прислугата на Астор смяташе, че багажът е на сигурно място зад заключените врати на багажното отделение.
Беше прекалено лесно, нали? Всички тези хора бяха еднакви. Бяха като собствената му съпруга — открити и уязвими; само защото бяха убедени, че целият свят е в краката им и всичко им се получава лесно, за всички трябва да е така. Лекота. Свобода. Отворени прозорци. Отключени врати.
Марк застина над месинговите ключалки. В това ли се превърнах — в крадец? Ала не искаше да лъже сам себе си: беше крадец отдавна, точно както беше казал Лесли Уилямс, при това от страхливите. Крадец, който имаше кураж да краде само от жени, изпълнени с доверие към него — жертви, които никога нямаше да повдигнат обвинения, ако научеха истината. Но след като откраднеше от семейство Астор, щеше да се издигне до ранга на професионален крадец и нямаше никакво съмнение, че щеше да бъде подложен на цялата строгост на закона, ако бъдеше разкрит.
Нали сам беше адвокат. Би трябвало да знае как стоят нещата.
Той се зае със задачата си, като се опитваше да се съсредоточи с всички сили, за да не забрави как са били подредени куфарите, така че да ги върне обратно по местата им, без да събуди подозрения. Много от тях бяха пълни с дрехи — толкова много дрехи, особено на Джак — но също толкова съдържаха сувенири, събирани от семейство Астор по време на пътуванията им. Минута по-късно Марк си даде сметка, че това вероятно съвсем не са обикновени сувенири, а скъпи произведения на изкуството и антики. Провери само толкова от опакованите предмети, колкото да се увери, че парите не са скрити там. Когато попаднеше на заключен багаж, го разтърсваше в ръцете си като опакован коледен подарък, за да придобие представа какво може да има вътре. Мислеше си, че ако открие такъв, в който би могло да има пари, сигурно ще може да разбие ключалката или дори да разреже кожата на куфара.