В крайна сметка намери онова, което търсеше, на дъното на един сандък — скрито под някаква старинна керамика, опакована в амбалажна хартия. Беше обикновена дървена кутия. Под капака имаше плитко дъно, на което бяха струпани документи (вероятно важни, но ги отмина), а под него бяха подредени американски банкноти с различни стойности, натрупани на купчини по осем инча височина.
Докато пълнеше празния си куфар, се опита да пресметне размера на плячката. Двайсет хиляди долара? Като нищо бяха повече. От устата му едва не се изтръгна опиянен кикот. Никога не се беше чувствал по този начин, все едно можеше да полети във въздуха. Все едно вече не беше смъртен. Беше недосегаем. Никога повече нямаше да бъде нещастен. Не беше заслужил тези пари, нито ги беше спечелил, така че да ги докосва, беше някак нереално, все едно не бяха истински.
Но реални или въображаеми, те го изпълваха с опиянение. Искаше му се да се смее, докато не се разплаче, макар и в същото време от тази мисъл да го обземаше страх. Страхуваше се да разбере какво ще го очаква в другия край на дългия тунел смях.
Беше на половината път обратно към каютата си, а мислите му през цялото време не бяха спрели лудешкия си танц в главата му, като го изпълваха поравно с въодушевление и с паника, преди да си даде сметка къде се намира и какво прави. Само след няколко минути щеше да се прибере в каютата си в първа класа, където трябваше да скрие този куфар от съпругата си. Хрумна му мисълта за това, че всъщност не беше длъжен да каже истината на Уилямс. Можеше първо да извади половината пари, преди да раздели останалите с боксьора. Или да даде на боксьора само някакви си хиляда долара и да му каже, че не е намерил повече — как щеше да разбере Уилямс, че това не е истина? От усещането, че контролира ситуацията — поне веднъж в живота си — главата му се завъртя.
Така разсъждаваше един професионален крадец.
По-добре да започне да свиква.
Е, тогава трябваше да мисли като такъв. Един професионалист нямаше да остави доказателството за кражбата у себе си, в собствената си каюта, където всеки можеше да го открие, особено Керълайн. Не можеше и да го носи със себе си, докато търси боксьора; ами ако открият куфара в ръцете му? Не, трябваше да го скрие, както хората закопават съкровища под стените и на скришни места в гората, така че нищо да не води към извършителя, ако някой случайно попаднеше на него; на място, известно само нему, едновременно сигурно и такова, че да може да отрече.
На този необятен кораб сигурно беше пълно със скривалища, но за съжаление, те не му бяха известни. Просто не беше отделил време да разгледа. Нямаше ли да е ужасно някой случайно да открие куфара — например някое дете от трета класа, докато се крие от родителите си? Не искаше да си представи каква врява щеше да се вдигне тогава. Не, трябваше да измисли някое сигурно място. Някъде недалеч от каютата му, така че да може да го вземе бързо, без да предизвика подозрения.
Мислите му се върнаха към камината в салона за пушачи. Помещаваше се в чудновата неголяма ниша, несъмнено пригодена според особената архитектура на кораба, но в онази вечер в салона нямаше никого — все пак никой дори не беше разбрал, че е станал пожар, за бога. Може би и сега беше пуст.
Той едва не се затича по коридора, като се придвижваше толкова бързо, колкото можеше, без да привлича внимание. Но когато влезе в салона за пушачи през страничния вход, с изненада видя Ани Хебли да седи на един от столовете.
Това беше необичайно. Никога не беше виждал хората от екипажа седнали — никога. Сега, като се замисли за това, може би дори имаше някакво правило. Пасажерите не биваше да виждат как членовете на екипажа си почиват.
Позата ѝ беше доста странна, все едно беше будна, като в същото време очевидно беше заспала. Горката. Сигурно беше останала без сили, за да помогне на поверените ѝ пасажери да се приготвят за бала. Неволно беше чул един стюард да казва точно същото на мис Флетли. „Най-тежкият ми работен ден, откакто съм по корабите“, беше споделил, навел глава към нея, така че никой от пасажерите да не ги чуе. Може би беше по-прието да се оплачат на някого от прислугата.