Джейн Ан Кренц
Дълбоки води
На брат ми Стивън Касъл, с любов
ПРОЛОГ: ЧАРИТИ
Морето примамва непредпазливите с обещание за свобода, но таи огромен риск.
Когато Чарити Труит влезе в един от най-ограничените за достъп бизнес клубове в Сиатъл, я обзе пристъп на паника. Разтърси я със силата на електрически удар. Пулсът й се ускори. Едва си поемаше въздух. Изведнъж се появи опасност изпотяването да съсипе невероятно изящната й рокля от червена коприна. За щастие не бе платила главозамайващата цена на дрехата, плод на дизайнерска приумица. Магазинът, в чийто бутиков отдел роклята стоеше на показ, бе собственост на семейството й.
Чарити спря пред прага на дискретния салон, запазен за случая. Положи усилие да си поеме дълбоко въздух и се постара да прикрие притеснението си от предстоящото сблъскване с огромния проблем. Представи си какво ще си помисли всеки от добре облечената тълпа, който я забележи да стои на прага: вероятно ще реши, че тя съзнателно подготвя драматичното си появяване. А в действителност едва се удържаше да не побегне панически.
С желязната воля и дисциплината на жена от двадесет и четири годишна поела ръководството на корпорация се насили да се усмихне, докато вътрешно се раздираше от напрежение.
Не за пръв път получаваше пристъп на паника. През последните четири месеца това се случваше, и то все по-често — прогонваше съня й, правеше я нервна и припряна. И, най-лошото — повдигаше мрачни въпроси относно психическото й здраве.
Пристъпите първо я отведоха при лекаря и, а после при терапевт. Получи някои технически обяснения, но не и истински отговори.
Еволюционно връщане към дните, обясни и терапевтът, когато всички сме живели в пещери и сме се тревожили от чудовищата нощем. За подобно състояние обикновено допринасял и стресът.
Но сега, тази вечер, Чарити изведнъж осъзна къде се крие истинската причина. Разбра кое, или по-точно — кой предизвиква тези пристъпи на паника. Казваше се Брет Лофтъс, собственик на „Спортни артикули Лофтъс“ — едър, доста по-висок от метър и осемдесет. На тридесет години все още имаше тяло на студентска футболна звезда, какъвто всъщност беше някога. Блондин, с кафяви очи, той излъчваше интригуваща привлекателност по един старомоден начин, малко като герой от уестърните. И на всичкото отгоре жънеше огромни успехи. Наистина симпатичен мъж.
Чарити го харесваше, но не го обичаше. Не допускаше някога да го обикне. И нещо по-лошо: имаше силно предчувствие за идеалното сходство между доведената си сестра Мередит и сговорчивия, добронравен Брет. Появилите се напоследък пристъпи на паника не бяха туширали напълно почти легендарната й интуиция.
За нещастие не Мередит, а Чарити щеше да обяви тази вечер годежа си с наследника на империята Лофтъс.
Сливането представляваше делово начинание, но и личен съюз. След няколко седмици предстоеше „Спортни артикули Лофтъс“ да се присъедини към веригата универсални магазини, собственост на семейство Труит; щяха да образуват „Труит-Лофтъс“.
Новата компания се очертаваше като една от най-големите в северозападната част на страната. Ако всичко вървеше добре, през следващите две години щеше да обсеби вълнуващия пазар на западното крайбрежие.
Заради семейството и отговорността пред бизнеса, с които се нагърби от толкова млада, Чарити се готвеше да се омъжи за човек, причиняващ пристъпите й на паника всеки път щом я вземеше в прегръдките си.
Знаеше, че Брет няма никаква вина за масивното си телосложение и нейното чувство за клаустрофобия, когато я целува. Проблемът си бе неин. Трябваше да го разреши сама.
Отговорността й изискваше и разрешаването на проблеми. Страшно я биваше за такива работи. Хората очакваха от нея да ръководи и да се справя с всяка възникнала кризисна ситуация.
Ръцете на Чарити изтръпнаха. Въобще не успяваше да вкара въздух в дробовете си. Щеше да припадне тук и сега, пред някои от най-влиятелните и мощни хора от северозападното крайбрежие.
Представи си унизителната гледка как се свлича по лице върху персийския килим, заобиколена от развеселени приятели, делови партньори, конкуренти, съперници и, най-лошото — пред някои изтъкнати представители на местните медии.
— Чарити?
Сепна се, като чу името си. Извърна се — червените поли на роклята се завихриха около глезените й; тя погледна нагоре към очите на доведената си сестра Мередит.
Те бяха много високо над нея.
Двадесет и девет годишна, Чарити бе пет години по-възрастна от Мередит, но на ръст едва надхвърляше метър и шестдесет. Дори седем сантиметровите токове на червените й обувки, специално подбрани за случая, не я изравняваха с високата метър и седемдесет и пет Мередит, впрочем също на токчета.