— Добре тогава. — Чарити изпита облекчение. — Въпросът с Отис е уреден. А сега за положението с „Фар сийз“.
— Да?
— Всички наеми на кея трябва да бъдат уговорени отново преди края на септември. Днес е четвърти август. Налага се да действаме бързо.
— А какви точно действия възнамерявате да предприемете? — попита Елайъс и остави чайника.
— Както споменах, искаме да преговаряме с „Фар сийз“ в единен фронт.
Чарити сепнато си даде сметка, че се е зазяпала в ръце му — интересни ръце, силни, пълни с впечатляваща, напълно мъжка грациозност.
— В единен фронт ли?
Елайъс забеляза как тя бързо вдига поглед от ръцете към лицето му.
— Точно така. Единен. — Видя, че очите му са с цвета на океана по време на буря: сурово, стоманено сиво. Пръстите й се впиха в тефтера. — Възнамеряваме да се свържем с „Фар сийз“ веднага. Искаме да получим дългосрочни договори при разумни наеми, преди корпорацията да си даде, сметка какво става тук, в Уиспъринг Уотърс.
— А какво всъщност става тук? — Устните на Елайъс се извиха в лека усмивка. — Като изключим предстоящото пристигане на извънземни.
— Очевидно вече сте се срещнали с някои от Пътешествениците.
— Малко е трудно да не ги забележиш по улиците.
— Вярно. — Чарити сви рамене. — Те са като трън в очите на градската управа. Повечето смятат, че Пътешествениците придават лош вид на Уиспъринг Уотърс. Но както казва кметицата ни, каквото и да стане, сектата ще си тръгне в средата на август.
— Защо точно тогава?
— Не сте ли чули? — Чарити се ухили. — Гуендолин Пит, ръководителката на групата, е уведомила последователите си за пристигането на извънземните космически кораби в полунощ на петнадесети, за да отведат всички Пътешественици на дълга обиколка из галактиката. По време на въпросната обиколка те очакват да се наслаждават на изобилие от чист секс и философско просветление.
— Трудно е да се смесват двете, поне така съм чувал.
— Е, да, но извънземните очевидно са се усъвършенствали по проблема. Както се досещате, градската управа се надява през въпросната нощ да не се случи нищо. Пътешествениците ще разберат, че са измамени и ще напуснат Уиспъринг Уотърс рано-рано на шестнадесети сутринта.
— Моят опит ме е научил на друго. Хората са склонни да се самозалъгват дори когато са изправени пред ясни доказателства, че ги лъжат.
— Е, нито аз, нито другите на кея имаме нещо против някои от тях да се задържат в района — призна Чарити. — Повечето Пътешественици изглеждат симпатични, макар и малко наивни. Добри клиенти са. През последните два месеца направих луд удар с продажбите на книги за паранормални явления и заглавия, свързани с Ню ейдж.
Пътешествениците в дългите сини и бели туники с ярки препаски по главите представляваха вече обичайна гледка в малкия град. Гуендолин Пит и нейните последователи се появиха в началото на юли и паркираха караваните си на някогашния къмпинг — място с великолепен изглед.
Първоначално кметицата Филис Дартмур, подобно на останалите членове на градската управа, прояви открита враждебност към Пътешествениците, но след няколко безуспешни опита да ги накара да напуснат, изведнъж показа изненадващо примирение с новата ситуация. При всяка публикация на местния вестник, заклеймяваща новодошлите като петно за района, тя напомняше, че култът вероятно ще се разпадне в средата на август.
— Пътешествениците наистина допринасят за местния колорит — отбеляза Елайъс и подаде една от чашите без дръжка на Чарити.
— Да, но не и за новия, по-изискан облик, който градът иска да си създаде, за да привлече туристи.
Чарити отпи от чая. Топлата течност се разля по езика й. Стори й се странно освежителна. В продължение на няколко секунди се наслаждаваше на вкуса в устата си. Този мъж наистина разбира от чай.
— Харесва ли ви? — попита Елайъс, наблюдавайки я изпитателно.
— Много е приятен. — Остави чашата върху плота. — Е, да се върнем към въпроса. Всъщност бъдещият облик на града ни кара да побързаме с договорите за наема.
— Продължавайте — насърчи я Елайъс и отпи от чая.
— Кметицата и градската управа биха искали да видят този кей превърнат в низ от бутици, галерии и антикварни магазинчета. Имат желание да привлекат по-високопоставена клиентела. За целта ще се опитат да убедят собственика на кея да махне сега съществуващите магазинчета. Ние не сме особено модни, ако разбирате какво искам да кажа.
Елайъс огледа своя мрачен магазин.
— В общи линии схващам положението. Според вас „Фар сийз“ ще възприеме идеята на управата и ще ни изрита от тук?
— Естествено, „Фар сийз“ е огромна корпорация в Сиатъл. Управителният съвет се интересува само от печалбата. Преценят ли, че имат възможност да отдадат тези магазини срещу безбожно високи наеми, с радост ще се отърват от нас. Не е изключено дори да се решат да продадат кея.