Фенерите осветиха мръсни сиви кувертюри по тежките мебели, които вероятно гниеха. По черната вътрешност на тухлената камина нямаше признаци някой да я е използвал наскоро.
— Сигурно е било малко хладно за Рик и приятелките му.
— Явно са генерирали собствена топлина. — Дъските изскърцаха, когато Чарити влезе през една врата, за да надникне в съседното помещение. — Малка спалня и баня. Това е всичко.
— Какво търсиш?
— Нямам представа. Да почнем от спалнята. Предполагам, там се е развивала по-голяма част от действието.
Без да дочака отговор, тя изчезна зад ъгъла. Няколко секунди по-късно Елайъс чу смаяно възклицание.
— Какво има?
Отиде и застана на прага. Огледа обстановката под светлината на фенера и не успя да се въздържи да не се ухили, независимо от настроението си.
Чарити се намираше в спалнята, с фенер, насочен към изтърбушеното легло със стари метални табли. Гол, лекьосан дюшек покриваше провисналите пружини. На таблата висяха чифт кожени подплатени белезници.
— Умът ми не побира как може — човек да иска да го оковат към леглото — прошепна Чарити.
— Белезниците не са истински. Лесно се махат. Завърташ ги по определен начин и си свободен.
— Откъде знаеш?
— Добрият съдържател на магазин познава стоката си — отвърна Елайъс. — Имам точно такива в „Талисмани и дрънкулки“.
— Удивена съм. — Погледна го със свъсени вежди. — Не стой така. Помогни ми да огледаме.
— А, да — улики. Нужни са ни улики, за да отърва кожата в случай, че Тубърн тръгне след мен. Какво ще кажеш за белезниците? Дали не са полезна улика?
— Не приемаш това сериозно, нали? — Тя бе застанала на колене, наведена, за да погледне под леглото. — Казвам ти, Елайъс, положението ти никак не е розово.
Той насочи светлината на фенера си към привлекателната извивка на хълбоците й. Джинсите й бяха опънати до краен предел.
— Не е нужно да ми го повтаряш. Давам си сметка.
— Иди провери в банята.
— Слушам. — С лека въздишка на съжаление той се извърна от примамливата гледка, каквато представляваше вирнатата й задница. — Но държа да повторя: никак не ми харесва това, което правим. Нищо полезно няма да намерим, а дори да не е така, то не ни е нужно, защото Тубърн вече арестува заподозрения си.
— За всеки случай — настоя Чарити. — Ще се чувствам много по-добре, ако намерим нещо — каквото и да е — стига да ни насочи към друг, който би имал причина да убие Суинтън.
— А също така с мотив да убие Гуен.
— Трябва да има и друг заподозрян. В края на краищата самият Пит ни призна за финансовите си затруднения едва след смъртта на Гуен. Защо ще го прави? Все едно ни съобщи за мотива си. Гузен човек никога не би постъпил така.
— Интересно съждение — съгласи се Елайъс. Влезе в занемарената баня и прокара лъча на фенера по очуканите порцеланови повърхности. — Чарити, искам да те попитам нещо.
— Какво? — долетя приглушеният й глас.
— Правиш всичко това, защото съм се превърнал в един от спасителните ти проекти ли?
— Спасителни проекти?
— Ами като да измъкнеш Отис от депресията или да спасиш кея.
— Не те чувам — провикна се тя от другата стая.
Той отиде до вратата на банята.
— Попитах дали си даваш целия този труд, защото си решила, че носиш някаква отговорност за мен. В такъв случай редно е да си наясно, че не съм просто съдържател на магазин на кея или депресиран папагал, който се нуждае от спасение.
— Елайъс, виж.
Той пристъпи в късия коридор и я видя застанала на прага на спалнята. Насочи светлината първо към възбуденото й лице, а после премести лъча към дребния предмет, който тя стискаше между палеца и показалеца си.
— Какво е това? — попита той.
— Не съм напълно убедена, но ми се струва част от отчупен изкуствен нокът.
— И какво от това? Много жени ги носят.
— Да — отвърна Чарити с огромно задоволство. — И ако е на някоя от Уиспъринг Уотърс, има сериозни шансове маникюрът да е правен в салона на Рейдиънс.
— Не оспорвам подобно заключение. Но не ни помага особено.
— Ще видим. — Чарити измъкна книжна салфетка от джоба и внимателно уви парчето нокът. — Единственото, което със сигурност ще заявя е, че не е специалният цвят на Филис — бледомораво Дартмур. Ще поговоря с Рейдиънс утре сутрин. Би трябвало да успее да го идентифицира.
— Чудесно. Поговори с Рейдиънс. Междувременно възразяваш ли да ми отговориш на въпроса?
Погледна го невинно.
— Какъв беше той?
Той започваше да се дразни.
— Настоявам да знам защо правиш всичко това.
— Не е ли очевидно? Защото си ми приятел.