— Сигурна ли си, че това е единствената причина?
— Каква друга би могло да има? — попита тя.
— Кой знае? — промърмори той гневно. — Просто ми мина през ума дали някаква лична причина не предизвиква огромната ти загриженост за моето благополучие.
— И какво е по-лично от приятелството ни? — попита тя учтиво, докато минаваше край него, за да отиде във всекидневната.
Без никакво предупреждение раздразненият му гняв замъгли самоконтрола и здравия му разум. Извърна се и насочи светлината на фенера към нея.
— Хрумвало ли ти е, че си така дяволски разтревожена за мен, защото си диво, лудо, страстно влюбена в мен? — попита той с такава свирепост, че сам се смая.
— И заради това също — съгласи се тя.
17.
Водата никога не изчезва завинаги.
Тя изтича обратно в морето, превръща се на дъжд, потича в река, пълни езеро или образува водопад в планината. Винаги се завръща по един или друг начин.
Огромна грешка, помисли си Чарити. Нямаше намерение да изрича тези думи на глас. Не и след поражението снощи. Ала те някак сами се изплъзнаха от устата й. Беда, която е чакала да се случи. И ето я сега застанала на сцената на катастрофата.
— Елайъс?
Той не отвърна. Изплува в сянката зад светлината на фенера си с непроницаемо лице. Тя обаче нямаше нужда да гледа изражението му. Долавяше какво въздействие оказаха думите й върху него. Елайъс бе стъписан. Разтърсен до основи, без съмнение.
Изпита известно съжаление към него. Странната му философия сигурно я биваше да развива вътрешна сила и самоконтрол, но не му помагаше да се справя с дълбоките емоции. Чарити не знаеше за философия, годна да го стори. Човешките емоции са прекалено оплетени за подобни стегнати конструкции.
Не бива да си отваря устата, мина й през ума. Съобрази, че той не е готов да се справи с това. Насочи лъча на фенера си право в лицето му. Той нито трепна, нито мигна. Стоеше застинал.
— Е, не стой там като елен пред фарове на кола. — Съзнаваше острите нотки в гласа си, но не можеше да направи нищо по въпроса. — Ти си виновен. Ти подходи саркастично към цялата история. Знаеш как ме дразни това. И в случай че не си забелязал — в момента съм изложена на силен стрес. Понякога, в състояние на стрес, ставам импулсивна. Споменавала съм ти го.
Той нито мръдна, нито проговори. Въздишайки, Чарити насочи светлината на фенера си надолу. Лъчът освети пода в краката й, докато изучаваше тъмния силует на Елайъс. В старата колиба цареше призрачна тишина. Тя усещаше пулса си.
След миг-два вече се разтревожи не на шега.
— Добре ли си, Елайъс? Не можем да стоим тук, загледани в тъмнината цяла нощ. И без това доста се задържахме. Време е да си вървим.
Най-сетне той се раздвижи. Направи една-единствена крачка към нея.
— Невъзможно е да го оставим просто така.
Думите му прозвучаха странно и напрегнато, сякаш се затрудняваше да ги подреди в логично изречение.
— Защо не?
— По дяволите, много добре знаеш защо. — Пристъпи още една крачка — движеше се със стегнати, отсечени движения, съвсем различни от нормалния му начин на придвижване. — Важно е. Много по-важно от това, заради което дойдохме тук.
— Съвсем не съм съгласна — отвърна тя хладно. — Ако те арестуват, ще се изправим пред несравнимо по-голям проблем, отколкото да определяме динамиката на междуличностните ни отношения.
— Недей — обади се той. — Не си прави шеги с това.
— Извинявай.
— Сигурна ли си?
— Дали съм сигурна, че се извинявам?
— Не. — Спря точно пред нея. Ръката му стискаше фенера. Светлината осветяваше дъските по пода и се сливаше с белия кръг, образуван от нейния фенер. — Сигурна ли си в онова, което каза преди минута?
— Че съм диво, лудо, страстно влюбена в теб?
Нямаше особена полза да го отрича. Чарити се остави в ръцете на съдбата.
Снощи успяха да заобиколят темата благодарение на своевременното разсейване, възникнало от откриването на тялото на Рик Суинтън. Но едва ли е възможно тази вечер да разчита на ново, не по-малко разтърсващо събитие. А и не го желаеше. Два трупа са предостатъчно за едно лято. Наистина се чувстваше изложена на сериозен стрес.
— Да. — Гласът на Елайъс звучеше безизразно, сякаш говореше от голямо разстояние. — Сигурна ли си, че си влюбена в мен?
— Съвсем сигурна. — Вирна брадичка. Остана малко изненадана, понеже в момента не изпитваше ни най-малко напрежение. У нея се надигаше увереност, а не паника. — Съжалявам, ако това разстройва деликатното ти философско равновесие, но просто се налага да се примириш, Уинтърс.