— Снощи… — Той млъкна — очевидно търсеше подходящите думи. — Снощи каза, че не искаш да дойдеш да живееш при мен, защото помежду ни няма любов.
— Не, не съм казала такова нещо. Май не си ме слушал? Казах друго — искам да сме влюбени, преди да предприемем подобна крачка. Веднъж направих грешка и за малко не се омъжих за мъж поради отношения, основани на приятелство, бизнес и семейна отговорност. Не възнамерявам да повторя тази грешка. Не вярвам медицинската ми застраховка да покрие втори тур терапия.
— Нашите взаимоотношения не са такива.
— Технически погледнато, може и да си прав. Покани ме да се преместя при теб, а не да се женим. И признавам, съжителство с мъж, основано на приятелство и хубав секс е значително по-добър вариант от взаимоотношенията ми с Брет. Хубавият секс ми липсваше миналия път. Но все пак не ми е достатъчен.
— И аз искам нещо повече от приятелство.
Тя застина.
— Какво повече?
— Искам теб — прошепна той.
Болезнената потребност в тона му не й убягна. Тя съзнаваше, че започва да се размеква. Трябва да е нащрек, предупреди се тя. Толкова много неща са изложени на риск.
— Какво си готов да дадеш в замяна? — попита тя предпазливо.
— Каквото мога. Вземи каквото искаш. Моля те.
Това просто „моля те“ почти я довърши. Не беше в състояние да му откаже втори път. Обичаше го, а той й каза, че е готов да й даде толкова от себе си, колкото може. Като се имаше предвид, че го казва Елайъс, това означаваше много. Зачуди се дали разбира, че всъщност й обещава да направи опит да усвои изкуството да се отваря за любовта.
Усмихна се.
— Е, надявам се да се справя. Добре, Елайъс. Ако наистина искаш да дойда да живея при теб, ще го направя. Но те предупреждавам — мебелите ми идват с мен. Няма да седя всяка вечер на пода, щом мога да се изтягам в собствения си хубав италиански фотьойл.
— Значи се договорихме.
Посегна към нея.
— Ъ… Не е ли по-добре да се махнем оттук, преди… Елайъс я прегърна така силно, че от изненада тя изтърва фенера си. Той се изтърколи по пода и се опря в стената.
Беше притисната към гърдите му. Едва дишаше. Устните на Елайъс не знаеха насита. Тялото му бе стегнато от обзелата го възбуда. Сякаш всички напрегнати чувства, които не умееше да показва по друг начин, бяха съсредоточени в този жест на човешко общуване.
— Елайъс, почакай.
Чарити успя да откъсне устните си от неговите, но не и да привлече вниманието му.
Като му отказваше устните си, той се насочи в друга посока. Тя издаде тих, полузадавен звук, усещайки как зъбите му леко захапват ухото й. Топла възбуда мина през тялото й. После устните му се спуснаха към извивката на шията й. Дръжката на фенера му се притискаше в гърба й. Елайъс освободи косите й от шнолата.
— Не, почакай. — Тя обгърна лицето му с длани. Леко го разтърси, за да привлече вниманието му. — Спри.
— Какво има?
— Абсолютно отказвам да преживея сексуален контакт в тази вмирисана барака, при това май и използвана от всички в града, които са искали да се впуснат в извънбрачна авантюра.
В продължение на няколко секунди той сякаш не я разбра. После тя усети как той се отпусна малко. Все пак успя да види на оскъдната светлина, отразена в стената от падналия фенер, бавното му сексапилно ухилване, което промени лицето му.
— Но някой е оставил чифт чудесни белезници в спалнята — отбеляза той. — Защо да не ги използваме?
— Стегни се, Уинтърс. — Вдигна падналия фенер. — Тръгваме оттук. Веднага.
— А именно тук започнах да мисля за теб като за търсачка на силни усещания.
Взе я на ръце и я изнесе.
Напъха я в джипа, седна зад волана и до къщурката шофира, без ни най-малко да се съобразява с местните ограничения за скорост.
Чарити не промълви и дума, докато той завиваше по алеята и изключи двигателя. Имаше достатъчно светлина, че да се види прелъстителната й усмивка.
Простена и посегна към нея с намерение да я целуне още веднъж, преди да слязат от джипа. Ала при допира им избухна страст.
— Елайъс. Господи!
С лявата си ръка той затършува за дръжката. Отвори вратата, но не успя да слезе от колата. Чарити го целуваше с такова сладко, трескаво желание, че цялото му тяло се изпълни с копнеж.
— Тук — прошепна той. — Сега.
— Сега?
— Точно сега. Не мога да чакам, докато влезем в къщата. Направи опит да смъкне джинсите й. Тя не му попречи.
Вместо това го целуна по врата. Ръцете й обвиха кръста му. Той простена, докато тя внимателно сваляше ципа. Беше напрегнат. Знаеше, че пенисът му стърчи през процепа на слиповете, през отвора на панталоните. Отново се захвана с джинсите й.