— Не. Почакай — прошепна тя.
— Сега пък какво? Не се притеснявай. Тук не е като старата ловна хижа. Кълна ти се, никой никога не е правил секс в този джип.
Тя не отвърна нищо. Взе члена му в меката си длан. После сведе глава и много деликатно, но малко несръчно, сякаш никога не бе правила подобно нещо, нежно близна цялата дължина с мокрия си, топъл език.
Елайъс затвори очи. Беше готов да се закълне, че внезапно видя космическите кораби най-после да се приземяват над залива.
— Нарича се Тал Кек Чара. Същото като упражненията и философията. — Елайъс седеше със скръстени крака на килимче до малкото езеро в градината. Погледна към новия си ученик, седнал в същата поза на своето килимче. Коженото оръжие лежеше на кърпа помежду им. — Буквално преведено означава инструментът, който прокарва нов канал, за да потече водата.
Нюлин вдигна Тал Кек Чара и предпазливо го намота около китката си, както Елайъс му показа преди няколко минути.
— Взех го за нещо като колан.
— Най-доброто оръжие е онова, което не прилича на оръжие — отвърна Елайъс.
Дълбокото любопитство на Нюлин към кожената лента му напомни за неговата първа среща с връвчицата през юношеството му.
Всъщност, помисли си той със странното усещане за нещо вече преживяно — този сеанс го върна към ранните уроци на Хейдън Стоун. Нюлин задаваше същите въпроси и навярно изпитваше същите чувства като него някога.
Водата никога не изчезва завинаги. Може да приеме нова форма, но винаги се връща.
— На какъв език е създадено учението Тал Кек Чара?
Нюлин леко се размърда върху килимчето.
Елайъс си даде сметка, че новият му ученик вероятно започва да се сковава. Нюлин седеше в непривичната поза от близо тридесет минути, а в градината беше хладно. Утринното слънце още не бе разсеяло мъглата.
Снощи извади дневника на Хейдън и за пръв път прочете няколко сентенции. Търсеше вдъхновение за първия си сеанс като инструктор по Тал Кек Чара. Сякаш съдбата напътстваше ръката му, защото попадна на текст, отдавна записан от Хейдън в дневника.
Добрият учител трябва да долавя естествените ритми при обучението на учениците и да реагира подобаващо. Процесът на обучение е дисциплина не само за ученика, но и за учителя.
Трябва скоро да приключа с първия сеанс, помисли си Елайъс, въпреки очевидната готовност на Нюлин да продължат.
— Езикът вече не съществува — отвърна Елайъс. — Хората, които някога са го говорели, са били асимилирани от десетина различни култури през вековете. Последното място, където езикът е съществувал в чист вид, както и съпътстващото го знание, е древен манастир на един остров. Място, откъснато от света в продължение на хиляда години. Сега манастирът вече е пуст.
— Какво е станало с монасите, живели в него? — Нюлин избута кръглите си очила на носа. — Да не са загинали?
— Не манастирът е бил добре прикрит. Хората от външния свят никога не са го открили. Но когато Хейдън се запознал с тях, всички монаси били доста стари. Постепенно измрели и оставили само поточето на храма да брани земите на манастира.
— Откъде знаеш?
— Преди няколко години Хейдън ме заведе да видя манастира. Три дни пътувахме през девствената джунгла, за да го открием. Когато пристигнахме, не беше останало нищо, освен древният каменен храм и поточето, което тече през него.
В съзнанието на Елайъс изплуваха кристалночистите спомени от този ден. Пътуването до манастира с Хейдън бе едно от най-важните събития в живота му. Но нямаше думи, с които да опише на Нюлин какво изпита, когато застана до поточето редом с Хейдън. Знаеше само, че още черпи сили от спомените за този ден.
— Трябва да е било доста особено — отбеляза Нюлин, като го наблюдаваше внимателно.
— Така е. И ще ти кажа кое беше още по-странно.
— Кое?
— Когато осъзнах, че след смъртта на Хейдън вероятно съм единственият човек на света, който знае какво точно означава Тал Кек Чара, да не говорим как да се използват оръжията му.
— Боже… — Известно време Нюлин обмисляше думите му. — Разбирам какво имаш предвид. Малко самотно усещане, нали?
— Да — От Нюлин ще излезе добър ученик, прецени Елайъс. — Но това вече се промени.
— Как?
— Сега и ти знаеш какво означава Тал Кек Чара.
Елайъс взе кожената лента и я омота около кръста си.
Нюлин го зяпаше смаян. Изпитваше детска радост от чутото.
— Ей, прав си. Вече не си единственият на света, който знае значението на думите. И аз вече ги разбирам.
— Следващия път ще започна да те уча как да прилагаш Тал Кек Чара. — Елайъс се надигна от килимчето. — Има доста неща за усвояване. Не става въпрос само за оръжие и изчезнал език. То е и философия. Светоглед.