Нюлин скочи на крака.
— Става въпрос за онези мъдрости за водата, нали?
— Всичко е преплетено. — Елайъс се изкачи по стъпалата на верандата. — Но стига толкова поучения. Време е да отваряме магазините. Ще взема Отис и клетката му за пътуване. Ще те откараме до кея.
— Добре. Благодаря. — Нюлин се поколеба. — Ей, Елайъс?
Елайъс спря при вратата.
— Да?
— Аз и Арлин ще се венчаем след две седмици. Чудех се дали ще дойдеш на сватбата. Церемонията няма да е голяма. Но после Чарити, Бея и Рейдиънс ще направят тържество на кея.
Елайъс пусна дръжката и се извърна, за да изгледа замислено Нюлин.
— Ти и Арлин ще се жените?
— Е, нали знаеш как става? — Нюлин се усмихна срамежливо. — Обичаме се, и двамата имаме работа, а Арлин приключи с онези глупости с Пътешествениците, затова решихме, че няма пречки да се оженим.
— Не — обади се Елайъс, — няма причина да не го направите. Ще дойда на сватбата ви.
Нюлин изглеждаше доволен.
— Добре. Това е чудесно.
Елайъс влезе в къщата да вземе Отис и клетката.
Няма причина да не се оженим. Думите му звучаха като мантра. Изрече ги пред Отис, за да чуе как звучат, когато се произнасят на глас.
— Няма причина да не се оженим, Отис.
Отис изсумтя, докато стъпваше върху ръката на Елайъс и му позволи да го настани на пръчката в клетката.
— Не говоря за теб и мен, Отис. — Елайъс затвори вратичката. — Говорех за Чарити и мен. Но какво ще стане, ако идеята не й хареса? Не беше никак лесно да я склоня да дойде да живее тук. Нещо ми подсказва, че ще се паникьоса, ако й предложа да се омъжи за мен.
— Хе-хе-хе…
— Не е сигурна в мен — обясняваше Елайъс, докато отнасяше клетката с Отис към вратата. — А не знам как да й вдъхна сигурност. Господи, ни най-малко не желая да се озова в кашата, в която Лофтъс е затънал миналата година. Нещо ми подсказва, че няма да се справя така добре като него.
Чарити отмести завесата към салона за маникюр „Нокти от Рейдиънс“ и влезе в малкото помещение. Изправи се лице в лице с Джим Морисън и „Дорс“. Навъсените членове на състава я гледаха мрачно от лъскавия плакат метър на метър, закачен на стената.
Във въздуха се носеше ароматът на тамян.
— Рейдиънс?
— Здравей, Чарити. След секунда ще ти обърна внимание.
Рейдиънс, облечена в широка роба, не вдигна глава от работата си. Седнала на стол на колелца пред тясната маса за маникюр, подсушаваше ноктите на клиентката си със специална лампа.
— Не бързам. — Чарити разпозна жената, чиито ръце приковаваха цялото внимание на Рейдиънс. — Добро утро, Айрин. Между другото, поръчката ти е изпълнена — книгата пристигна, онази с многобройните полезни съвети за дома.
— Където другите книги „Направи си сам“ са безпомощни? Чудесно. Отдавна я чакам. — Айрин Хенеси, приятна жена около петдесетте, вдигна глава и се усмихна. — Ще се отбия и ще я взема, щом свърша тук.
— Внимавай какво правиш — обади се Рейдиънс леко намръщено. — Макар да изпичам лака, не искам да пипаш нищо с ръце поне половин час след като привърша.
— Не се притеснявай — прекъсна я Чарити. — Нюлин или аз ще се погрижим Айрин да не повреди новия си маникюр, докато взима книгата. — Приближи се към масичката и погледна дългите лъскави нокти на Айрин. — Хубав цвят.
— Нарекох го аметист Айрин — обясни Рейдиънс. — Чудесно й подхожда, не намираш ли?
— Страхотно. — Чарити се възхити как необикновеният нюанс подчертаваше деликатния тен на Айрин. — И страшно ми харесват тези малки розови петънца в основата.
— Моя запазена марка — обади се Айрин гордо. — Никой друг в градчето ги няма.
— Естествено. Нали знаеш мотото ми. — Рейдиънс се облегна на стола. — Всеки клиент получава уникален цвят или дизайн. Не произвеждам в масов тираж изкуството си. Е, Айрин, мисля, че вече са сухи. Но все пак внимавай.
— Непременно. — Надигайки се, Айрин огледа ноктите си със задоволство. — Смятам да изпия един чай при Бея, а после да взема новата си книга. Сигурно ще се отбия и в „Талисмани и дрънкулки“. Другата седмица племенникът ми има рожден ден. Той и приятелите му обожават стоката на Уинтърс.
Сякаш мина цяла вечност преди Айрин да си тръгне. От страх да не повреди току-що направените си нокти тя се движеше едва-едва. Все пак в един момент вдигна завесата на входа и изчезна.
— Какво има, Чарити? — попита Рейдиънс и оправи работния си плот с професионална вещина.
Чарити бръкна в джоба на полата и измъкна книжната салфетка, с която бе увила откритата улика.