— Ще ти прозвучи малко налудничаво, но си харесах цвят за маникюр от парченце нокът!
Рейдиънс я погледна леко озадачено.
— Парченце нокът ли?
— Наистина ми хареса. — Не прозвуча много убедително. Чарити реши да пробва отново. — Намерих го, докато чистех магазина онзи ден, та ми хрумна, ако някога реша да си правя ноктите, това да бъде цветът. Предположих, че е някоя от специалните ти смески.
— Дай да видя.
Рейдиънс завъртя стола и протегна ръка.
Чарити пусна нокътя в дланта на Рейдиънс. Кървавочервеният цвят проблесна под светлината на настолната лампа.
— Хм… — Рейдиънс разгледа съсредоточено нокътя. — Чудя се защо не е дошла при мен в мига, когато го е счупила. Обикновено е доста придирчива по отношение на ноктите си.
Чарити затаи дъх.
— Коя е толкова придирчива?
Рейдиънс вдигна глава.
— Дженифър Пит, разбира се. Този нокът е лакиран с акрилово Дженифър — специалният цвят на госпожа Пит.
— Разбирам. — Чарити взе парченцето. Главата й пламна от предположения. Налагаше се моментално да поговори с Елайъс. — Благодаря ти, Рейдиънс. Вероятно не ти се е обадила заради стреса, който преживява напоследък.
— Сигурно се чувства ужасно. — Рейдиънс въздъхна. — Само си помисли през какво мина клетата жена. От месеци се чувства нещастна в брака си, а сега да разбере, че Лейтън е убил двама души.
— Не знаем категорично дали Лейтън е убил някого.
— Ханк Тубърн никога нямаше да го арестува, ако не беше сигурен. Нали познаваш Ханк? Адски е предпазлив.
— Така е.
— Освен това нещата си идват на мястото, като се замислиш. Лейтън загуби всичко, заради бившата си съпруга и Рик Суинтън. Разполага с неоспорим мотив. На Дженифър просто й се струпа много. Нищо чудно, че е решила да напусне града.
Чарити замръзна на половината път към вратата.
— Дженифър ще напуска Уиспъринг Уотърс?
— Така ми каза току-що Айрин. Тази сутрин, на минаване край къщата на семейство Пит, я видяла да товари багаж в колата си. Кой би упрекнал Дженифър, че иска да се махне от това място? Хората в градчето така и никога не я приеха истински. Повечето я виняха за разбития първи брак на Лейтън. Но ако ме питаш, Лейтън е точно толкова виновен, колкото и Дженифър. Не е трябвало да я задява, нали така?
— Не — промълви Чарити. — Не е трябвало.
Докато излизаше, й хрумна че никога Елайъс не би й дал повод да я ревнува. У него имаше солидно, непоклатимо ядро. Е, от време на време я влудяваше, но винаги можеше да разчита на него.
Усещането се оказа приятно. Още една част от здравата основа, върху която възнамеряваше да изгради бъдещето си с Елайъс. Извърна се решително и пое надолу по кея към „Талисмани и дрънкулки“.
Елайъс стоеше в най-тъмния ъгъл на магазина и гледаше тезгяха, отрупан с купчини пластмасови хамбургери, фалшиви кубчета лед с буболечки из тях и магически, самозапалващи се свещи. В тази част на магазина витаеше нещо различно. Не успяваше да разбере точно какво, но знаеше, че планината от стока, която разглежда, е променена по някакъв недоловим начин.
Дотрябва му фенерът, чието място бе на полицата под касовия апарат. Все пак Чарити, изглежда, бе права относно оскъдното осветление в магазина, особено в тази част, отзад. Тайнствеността е едно, но когато клиентът трябваше да напряга очи, за да прочете етикета, нещата отиваха малко далеч. Наложително бе да се погрижи за осветлението.
Междувременно отново се озадачи защо нещо му се струва по-различно. Наведе се напред и се загледа в купчина кутийки с миниатюрни, навиващи се буболечки.
— Елайъс? Елайъс, къде си?
Извърна се при звука от развълнувания глас на Чарити. За миг не отвърна. Надигна се в сенките и се наслади на гледката как тя бърза към него по пътеката. В главата му връхлетяха спомени от нощта. Само мисълта за топлите й, влажни устни върху неговите бе достатъчна да го възбуди.
Добрата новина беше, че вече няма да му се налага всекидневно да губи време с приумици как да я задържи за през нощта при него, помисли си той.
— Добро утро, Отис. — Чарити спря при тезгяха. — Къде е Елайъс?
— Хе-хе-хе…
— Любезен си, както винаги. — Огледа се наоколо. — Елайъс?
— Тук отзад, Чарити. При фалшивата храна и буболечките.
Тя се извърна бързо и се загледа в мъгливата задна част на магазина.
— А, ето те. Никога няма да се досетиш какво разбрах току-що от Рейдиънс.
— Позна ли на кого е парчето от нокътя?
Той тръгна към тезгяха.
— Да. — Лицето й сияеше триумфално. — Акрилово Дженифър.
— Преведи ми го, ако обичаш.
— Това е червеният лак, който Рейдиънс е смесила специално за Дженифър Пит. Разбираш ли какво означава?