— Цялата тази ситуация не изглежда както трябва. Знам за теб, Уинтърс. Направих някои проучвания. Не беше лесно да събера информация. Не успях да се добера до всички необходими ми подробности.
Елайъс кимна.
— Радвам се да го чуя.
— Събрах достатъчно сведения, за да съм сигурен, че каквото и да си захванал тук, в Уиспъринг Уотърс, то е свързано с много пари и чуждестранен клиент.
— Много ми е неприятно да ти съобщя, Труит, но информацията ти е остаряла. Приеми съвета ми и не разчитай особено на нея.
Дейвис посегна към тъмносивата си копринена вратовръзка и я разхлаби.
— Не се опитвай да ме будалкаш. Според Мередит ти си прелъстил Чарити. Искам да знам какво правиш тук на кея и защо си въвлякъл сестра ми в тази история.
Отис се разхождаше нервно напред-назад по пръчката и тихо съскаше.
Елайъс разсеяно протегна ръка, за да погали птицата по главата.
— Никак не е сложно, Труит. Наследих кея и това магазинче. Оттеглих се от активно участие и дойдох тук да усвоя тънкия занаят да ръководиш дребен бизнес.
— Съдейки по известното ми за теб, ти не се захващаш с нищо дребно. Не и ако не е част от по-голяма сделка. — Дейвис се намръщи. — Виж, и двамата сме бизнесмени. Пет пари не давам какво си задвижил тук, на залива. Но не желая да използваш Чарити, за да постигнеш целите си. Ясен ли съм?
— Отношенията ми с Чарити нямат нищо общо с бизнеса.
— Да не си въобразяваш, че ти вярвам? — Дейвис застрашително направи крачка към тезгяха. — Репутацията ти е публична тайна, Уинтърс. И нищо в нея не ме кара да мисля, че ще зарежеш всичко, което си изградил с „Фар сийз“, за да дойдеш тук и да държиш вехтошарски магазин с разни бръмбазъци.
Отис промърмори недоволно.
— По-добре не го наричай вехтошарски магазин — посъветва го Елайъс. — Отис приема подобни забележки като лична обида.
— Кой, по дяволите, е Отис?
— Това е Отис. — Елайъс погали птицата. — И е доста темпераментен. Попитай Чарити. Именно тя се е грижила за него, докато е бил депресиран. Сега вече му мина, но продължава да се държи несговорчиво, когато е раздразнен.
— Не ме интересува проклетата птица. — Дейвис разкопча сакото си, разкрачи се агресивно и постави юмруци на хълбоците. — Настоявам да отговориш. И то веднага.
— Дейвис.
Чарити нахълта през вратата. Нюлин, Япи и Тед я следваха по петите.
Елайъс огледа спасителния отряд със задоволство.
— Защо се забавихте толкова?
Чарити не му обърна внимание.
— Дейвис, какво, за бога, правиш тук? Да не си посмял да удариш Елайъс. Чуваш ли ме? Кълна се, никога няма да ти простя, ако го докоснеш.
Елайъс леко се усмихна.
— Нали ти казах? Винаги е готова да ме защитава.
Дейвис се намръщи и се извърна към Чарити.
— Не се готвя да го убивам. Поне засега. Тук съм да разбера какво крои.
— Нищо не крои. — Чарити спря пред Дейвис, останала без дъх. — Поне не нещата, в които го подозираш. Щом искаш отговори, защо не ми позвъни, преди да нахълташ тук и да се спречкаш с клетия Елайъс.
— Клетият Елайъс? — Дейвис стрелна Елайъс с объркан поглед. — Не мисля, че е за окайване.
Елайъс се постара да изглежда окаян. Нюлин присви очи зад очилцата си и се обърна към Елайъс:
— Имаш ли нужда от помощ?
— Не. — Елайъс кимна към Нюлин, Япи и Тед. — Този път всичко е под контрол. Не допускам Чарити да позволи брат й да ми счупи носа. Но все пак — благодаря. Най-добре да затваряте магазините и да си ходите.
— Добре. — Нюлин се поколеба. — Ако си напълно сигурен.
— Сигурен съм.
Тед го погледна право в очите.
— Викай, ако промениш решението си.
— Добре — увери го Елайъс.
Япи сви рамене и се обърна да изведе другите двама от магазина. Вдигна ръка за сбогом.
— Ще се видим.
Дейвис не обърна внимание на тримата мъже. Не откъсваше очи от Чарити.
— Мередит говори с мен, след като двете сте обядвали. Каза ми за връзката ти с Уинтърс.
Чарити вирна брадичка по царствения начин, който Елайъс вече бе започнал да разпознава.
— Да. И какво?
Дейвис прокара пръсти през косите си.
— По дяволите, Чарити, предупредих те, когато ми се обади, че този тип определено е играч. Обърнах ти внимание да си предпазлива. Нещо е замислил. Бог знае какво е, но едно е сигурно.
— И какво точно е това едно? — попита Чарити.
— Когато всичко приключи, единствено Уинтърс и клиентът му — който и да е той — ще изплуват на върха. Не желая да бъдеш използвана.
— В състояние съм да се грижа за себе си — отвърна Чарити.